Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Апартамента на Кристофър

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Сря Сеп 01, 2010 8:55 pm

-Хм..Ами какво да ти разкажа..Родителите ми са невероятни хора, които за мое щастие нямат друго дете освен мен - засмях се и продължих - Може би ще ти стане смешно като ти кажа, че баща ми е психиатър.Донякъде наследих любовта си към психологията от него.Майка ми просто продаваше в цветарски магазин.За това апартамента ни постоянно бе пълен с цветя.Добре, че не съм била алергична.В Париж е ужасно красиво.Обичах го този град.Тук винаги има ужасно много коли, хора и движение, но някакси не е изълнено с живота по улиците както в родния ми град.Там никой не ходи като муха без глава.Няма да срещнеш човек, който няма да ти се усмихне.Имах си и приятели от училище. но през повечето време бях в цветарския магазин на майка си.И аз не знам защо никога не се осмелих да отида на работата на баща си.Може би не бях готова за психиатрична клиника.И си бях добре.Много добре, но един ден решиха, че трябвало да посетя леля си.И то в Америка.Тръшках се, виках, но накрая се примирих и пристигнах тук в Тулса.Леля ми бе постоянно заета.Изобщо не я интересуваше какво прави гостенката 'й.Не я обвинявам.Тя бе нормална средностатистическа жена без деца.Исках не исках, ме записаха в училището на Тулса.С никой не се запознах.Просто не исках.Всичко бе толкова тъпо и така ми бе мъчно за Франция...Но един ден докато имах час по изобразително изкуство ме намери ловеца.Тогава си бях изляла всичките боички на главата като се стреснах.После майка ми и баща ми хванаха първия самолет и дотърчаха при мен.Леля ми се вайкаше и охкаше, защото я е страх от вампири, а майка ми и татко ми даже се зарадваха.Записаха ме в Дома и това е.После ми трябваше време , за да обикна училището.В началото мразех всичко и всички

Засмях се като си спомних колко ядосана бях.Всяка нощ плачех в стаята си докато не срещнах Брук, после Ерика, а сега и Крис.Вече няма смисъл да плача, въпреки, че ми е ужасно тъжно за родината.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Кристофър Фернандес on Сря Сеп 01, 2010 11:39 pm

Омълчах се и просто я слушах докато говорееше. Живота й ми се струваше нормален за разлика от моя. Любящи и рабрани родители, баща психолог, от който наследяваш умението и може би професията и майка, която обича цветя. Всичко си ми изглеждаше наред. Леля й само бе малко по-груба и тъпа, но какво да се прави.
Наведох се и повдигнах брадичката й, за да може да ме погледне с прекрасните си златисти очи.
- Искаш ли отново да видиш Париж? Предполагам, че супер много ти липсва.
За миг като чели мярнах щастливо проблясъче в очите й, което обаче бързо изгасна.
- Джейн, знам че още не си завършила Промяната си и трябва да стоиш тук, в Дома, но... това не е съвсем задължително. Виждаш ли има едно правило, което гласи, че всеки новак трябва да се намира в близост до възрастен вампир, ако не иска Промянта му да се ускори и той или тя да умре. А ако ти си съгласна... Нямам нищо на против да те отведа в Париж за няколко дена.
avatar
Кристофър Фернандес
Син на Еребус
Син на Еребус

Брой мнения : 395

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Сря Сеп 01, 2010 11:56 pm

Зяпнах го.Той сериозно ли?Сърцето щеше да ми изскочи.Усмихнах се и казах:
-Съгласна съм, разбира се.Само ще изчакаме да свърши първата ми година тук.
Прегърнах го, а усмивката не слизаше от лицето ми.Щях да видя родителите си и да прекарам няколко дни с Крис и то в Париж.Какво по - хубаво?Нежно разтворих устните му с моите и преплетох език в неговия.Първоначално целувката ни бе бавна и по - скоро изучаваща, а после се разгоря в страстна и пламенна.Устните ми жадно танцуваха по неговите, а аз се омайвах все повече и повече.Приближих се по - близо и обвих крака около него.Усещах тялото му прилепено до моето.Ритъма на сърцебиенето ни и накъсаното ни дишане.Всякаш бяхме едно цяло.Отдръпнах се леко, за да си поема въздух и се загледах в светлите му очи.Всякаш за първи път го видях.Моите очи бяха като звезди в нощното небе, а неговите бяха с прекрасен небесен цвят като през слънчев ден.И те отразяваха душата му.Колкото и затворен и наранен да беше, Крис си оставаше добър.Оставаше си моя Крис.
Целунах го отново и се отпуснах в ръцете му.Имах чувството, че в момента не бях тук.Не, не бях използвала астралната проекция.Просто докато го целувах бях отлетяла някъде из небесата в погледа му.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Кристофър Фернандес on Чет Сеп 02, 2010 12:28 am

Щастието, което се появи на лицето й, бе наистина голямо. Имах чувството, че бях обещал нещо, от което после можеше да съжалявам, но не ми пукаше особенно. Просто исках да видя Джейн щастлива, а щом това значи няколко дена в Париж, тогава можеше и да се прежаля.
Устните й докоснаха моите първоначално бавно, а после страстно и настоятелно. За миг забравих за всичко и ми се прииска да сме само ние двамата. Ох, какви глупости си мислех, та ние си бяхме сами. Подсмихнах се и тя обви тялото ми с краката си и зарови ръце в косите ми. Ръцете ми се плъзнаха по гърба й, а целувката ми ставаше все по-настоятелна и по-страстна. Имах чувството, че бавно и безвъзрвтно се губех в ръцете й.
Тя се отдръпна за миг от мен и ме погледна в очите. Нейните бяха толкова красиви, че просто не исках да устоя, вече не можех да се боря толкова лесно със звяра в себе си, чиито окови моята малка тигрица бе счупила.
Приближих се към нея облизах устните й с език, след коетоо целунах брадичката и продължих надолу към врата й. Вените й пулсираха под целувките ми,изпълвайки ме с още по-голямо желание. Наведох се към нея и тя се излегна на дивана, а аз продължавах да я обсипвам с целувки като бавно прокарвах език по тялото й врата й, редувайки го с устните си. Разкопчах якето й и докоснах гърдите й. Тих стон от нейна страна ме накара да отделя устни от врата й и да потърся жадно езика й.
Бях се научил да устоявам на толкова изкушения, а не можех да устоя на най-голямото, което влетя в живота ми като ярка звезда в безлунна нощ. Надявах се само да успея да задържа звездата преди да се бе показала зората.
Обвих тялото й с ръце и зарових лице в гъдите й. Просто замръзнах така, без да правя или да кажа нещо, само стоях и поемах от сладкия аромат на кожата й.
- Страх ме е Джейн. Страх ме е, че ще обикнеш някой друг по-млад от мен и ще си отидеш като вземеш с теб и сърцето ми.
avatar
Кристофър Фернандес
Син на Еребус
Син на Еребус

Брой мнения : 395

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Чет Сеп 02, 2010 12:43 am

- Страх ме е Джейн. Страх ме е, че ще обикнеш някой друг по-млад от мен и ще си отидеш като вземеш с теб и сърцето ми.
Повдигнах лицето му, за да го погледна в очите.
-Не разбираш ли?Мисля, че милион пъти ти казах, че те обичам.Обичам те, Крис.Не бих могла да се влюбя в друг.Сърцето ми е твое изцяло.Дадох ти обещание, че никога няма да те напусна.Аз съм твоя.
Целунах го и всякаш в мен лумна огън, освобождавайки всички чувства, които ме бе страх да покажа пред него.Страха от това, че когато кажа "Обичам те", той няма да повярва и ще ме остави.Всички безсънни дни, които прекарвах обмисляйки връзката ни.Не можех - не можех да променя нищо.Може би чувствата бяха едностранни и от това болеше.Разкъсваше ме отвътре, но никога нямаше да спра да го обичам.Проклетата съдба ми бе дала да се разбере, че никога няма да усетя какво е да бъдеш обичан.За разлика от тези, които издигаха крепости около сърцето си аз не можех.Просто давах всичко, което имам, а накрая щях да остана само със спомените.
Затова сега целувах Кристофър така.Той щеше да бъде най - яркия ми спомен.И когато ме отблъснеше, нямаше да съжалявам за времето си с него.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Кристофър Фернандес on Чет Сеп 02, 2010 1:13 am

Докато я целувах несънателно бях проникнал в мислите й. Това, което чух обаче ме нарани и аз простенах. Защо й трябваше да мисли подобни неща? Та аз я... аз...
Не ми пукаше какво ще стане с мен. Предпочитах да страдам хиляди пъти от разбито сърце, но не и да я виждам така, да чувам подобни мисли в главата й без значение дали всъщност ги бе изрекла на глас или не.
Отделих устни от нейните и я погледнах в очите. Тези искрящи, златисти очи, изпълнени с толкова много любов и страст към мен. Сърцето ми се свиваше само докато я гледах. Дали пък наистина не бях... Не, нямах вече съмнения в това. Явно Никс бе решила да ми я изпрати, изпитвайки ме още веднъж.
- Джейн... Аз...
Стоях и я наблюдавах. Не откъсвах поглед от очите й. Дали отново не бях хипнотизиран от нея?
- Аз...
Ох, едно изречение не можех да вържа като хората. Защо ми бе толкова трудно да го произнеса? Може би защото ако за другите това бяха просто обикновени думи, за мен те бяха изпълнени със смисъл и чувства сред които най-голяма бе болката.
- Аз те... О...Об...
Не можех, просто не можех! Отпуснах се в ръцете й и положих глава на гърдите й, за да чувам учестените удари на сърцето й.
avatar
Кристофър Фернандес
Син на Еребус
Син на Еребус

Брой мнения : 395

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Чет Сеп 02, 2010 1:30 am

- Аз те... О...Об...
Той се облегна на гърдите ми и замлъкна.Аз онемях.Това, което не произнесе...Дали наистина ме обичаше?Истина ли бе това?
Останах тиха няколко минути.Не можех да кажа нищо.Не знаех дали да се радвам или да плача.
-Крис...
Какво да му кажа?Каквото и да кажех щеше да бъде грешно.Понякога думите не помагаха.Затова просто се изправих и впих устни в неговите.Отново ме заля море от емоции и аз потънах ужасно лесно в него.Ръцете ми се плъзнаха по тялото на Крис и разкопчах ризата му, след което я фукнах нанякъде.Приближих се още повече до него и продължих да изследвам устните и тялото му.
Аз самата издавах тихи блажени стонове изпод ръцете му.
-Обичам те.
Тези силни думи бяха единственото, което изрекох и се предадох на ласките му.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Кристофър Фернандес on Чет Сеп 02, 2010 1:50 am

Как можеше тя да произнесе толкова лесно думите, които аз не можех? Въпреки вътрешната си борба не успях да устоя на изкушението, което се бе появило пред мен и сега държах в ръцете си.
Започнах страстно да обсипвам тялото й с целувките си и захвърлих някъде якето й. Тази вечер щях да се оставя в ръцете й. Може би правех грешка, може би не трябваше да се захващам с това още веднъж, но съзнанието ми подсказваше, че вече бе късно, вече бях загубен и единственото, което ми оставаше бе да се моля и да вярвам в нея.
Свалих блузата й и докоснах гърдите й. Облизах вената на врата й и почувствах пулса й, които препускаше бързо и необуздано като прерийни коне. Притиснах я плътно до себе си и прокарах ръка по бедрото й. Воих жадно устни в нейните и бързо се изправих като я хванах през кръста, а тя бе обвила ръце около врата ми. Трябваше да отидем в спалнята. Нямаше да е особенно приятно, ако го направехме тук на дивана.
Подсмихнах се и продължих да целувам жадно и настоятелно устните й. Бях замаян, опитвах се да мисля, но не можех. Опрях гърба й в касата на вратата и прокарах ръка по талията й. Устните ми отново се насочиха жадно към врата й, а ръцете й се вплетоха в косите ми. Вдигнах глава и отново посрещнах изгарящите й устни. Бутнах вратата на спалнята с гръб и опрях Джейн в стената срещу леглото. Още малко... Само още малко воля и щях да успея да стигна до него.
В следващият миг обаче тихо ръмжене подобно на смях и раздразнение прекъсна мислите ми и проряза съзнанието ми. Погледнах към Джейн и се обърнах точно навреме, за да видя как Катара се бе изтегнала на леглото ми и жадно ни наблюдаваше присвила очи.
- Катара!
Гласът ми бе изненадан и леко раздразнен. Защо ме прекъсваше в подобен момент. Нарочно го правеше, нали?
avatar
Кристофър Фернандес
Син на Еребус
Син на Еребус

Брой мнения : 395

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Чет Сеп 02, 2010 2:01 am

Докато се целувахме и се молехме да успеем да стигнем до леглото видях, че то вече бе заето.Една голяма котка изръмжа леко и продължи да ни гледа.Бях сигурна, че бе рис.
- Катара!
Едва успях да разсея мислите си.До преди малко бях в транс, а сега гледах котка.Какво ми ставаше?
-Имаш си котка... - с всички усилия измънках аз - И то големичка.
Подсмихнах се и отново я огледах.Като изключим, че погледът ми бе леко замъглен виждах както трябва.Катара беше много красива котка.Изобщо не приличаше на питомница.Спомних си как когато ходих в зоопарка най - дружелюбните същества бяха рисовете.Лъвовете и тигрите не даваха да се приближиш до клетката им.А тези котки направо си просеха някоя друга снимка.Бяха фотогенични и сами се навираха да ги галиш.Аз за това си ги галех и си ги снимах.
Не знаех какъв е характера на тази тук, но честно казано не ми се вярваше да е прекалено агресивна.
-Тя вечно ли там ще си стои?
Попитах аз и се засмях.Котето отново изръмжа просънено и продължи да ни гледа.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Кристофър Фернандес on Чет Сеп 02, 2010 2:19 am

Подсмихнах се и погледнах към риса, който най-удобно се бе изтегнал на леглото ми. Бях забравил, че понякога обичаше да се излежава в него, въпреки че й бях усигурил по-удобно и по-хубаво в другата стая.
- Катара, би ли ни оставила насаме?
Тя ме погледна и присви леко очи подсмихвайки ми се. Можех да се закълна, че ми се смееше. Изобщо дори не помръдна, просто се изтегна в леглото ми, разположила се така все едно бе нейно.
- Говоря сериозно. Излез от тук, моля те. Имам... малко работа.
Хвърлих бърз поглед на Джейн, която се подсмихна. И на двама ни бе ясно каква работа имахме при това в спалнята ми.
Рисът ми се изпраави и седна в леглото, без обаче да се махне. Започнах леко да се изнервам. Защо трябваше да е толкова своенравна понякога?
- Хайде, момиче!
Катара се изправи и се приближи до Джейн, а аз присвих на свой ред очи. Какво искаше пък сега? Никога до сега не бях водил момичета в нейно присъствие. Дали пък не я приемаше за заплаха или какво?
Риса тихо изръмжа и впи очи в тези на Джейн. Долепих устни до ухото на момичето в ръцете си и прошепнах.
- Изпитва те. Не съм сигурен, но май иска да те тества дали си достойна за мен.
Подсмихнах се. Какви глупости приказвах? Подобно нещо обаче винаги се случваше, когато запознавах повечето от момичетата си с нея. Надявах се само Джейн да успее. Вярвах в нея. А ако наистина преминеше, Катара щеше да ни остави сами колкото време искаме.
avatar
Кристофър Фернандес
Син на Еребус
Син на Еребус

Брой мнения : 395

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Чет Сеп 02, 2010 2:30 am

Красивата котка ме гледаше някак странно изучаващо.И какво да правя сега?Ами..Просто си стоях.Нямаше да 'и се подмазвам.Котето продължаваше да ме гледа изпитателно.И аз просто я гледах и не откланях поглед от нея.Наистина беше прекрасен рис.Не знаех дали беше чак толкова дружелюбна, за да я погаля, така че просто си стоях и я гледах с любопитство.
По едно време Катара изръмжа тихо, врътна се и изчезна през вратата.Загледах се след нея.Много интересна котка.
-Това какво означаваше?
Всякаш когато котката ни остави намира на мен пак ми стана горещо.При положение, че в момента не докосвах Крис.Започнах да дишам дълбоко.Погледнах леглото.То си стоеше там и ни чакаше.Бе празно...
По дяволите, дръж се Джейн!
-Имаш хубаво легло..
Хубаво легло?!?Какви ги бръщолевих?Сложих ръка на устата си.Много се бях разгорещила.Не издържах и впих устни в неговите.Ръцете ми зашариха в косата му, а тялото ми жадно се огъваше в ръцете му.Желанието от преди малко се бе възвърнало.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Кристофър Фернандес on Чет Сеп 02, 2010 2:50 am

Засмях се и взех Джейн в ръцете си като я завъртях и затворих вратата да не би на Катара пак да й хрумне да влезе.
- Това, скъпа моя, май означаваше, че минаваш.
Подсмихнах се и докоснах нежно устните й, радваряйки нежните с езика си. Бях щастлив, щастлив и изпълен с чувство, което отдавна си мислех, че бях загубил безвъзвратно.
- Леглото е още по-хубаво, ако се и използва.
Присинах тялото й до моето и я положих в меките завивки на леглото ми, които нежно я обгърнаха. Притиснах страстно устните си в нея и запознах бавно да слизам надолу по врата й, стигайки до гърдите й. Вдигнах поглед, за да срещна очите й, които бяха преизпълнени с такова желание, че само още миг ако стоях така щях да бъда изпепелен.
Прокарах бавно върховете на пръстите си по тазлията й и свалих джинските й, цялувайки нежно бедрата й. Не бързах. Усещах, че този път щеше да е различно и не исках да развалям мига.
avatar
Кристофър Фернандес
Син на Еребус
Син на Еребус

Брой мнения : 395

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Чет Сеп 02, 2010 3:06 am

Отдадох се на целувките, които той оставяше по тялото ми.Всякаш ми оставяше белези от изгаряне след себе си.Не можех нито да мисля, нито да говоря.Единственото, което чувах бе учестеното ни дишане и ритъма на сърцата ни.Този път всякаш всяко присвиване, което правеше сърцето ми бе последвано от неговото.Всяко наше докосване пораждаше още повече огъня и желанието.Бяхме като едно цяло.Чувството бе неописуемо.Тялото ми се изпълваше с топлина и дори и да не можех да видя очите си, усещах блясъка в тях.Светеха както никога до сега.Приближих се по - близо до Крис, за да усетя диханието му.
Изведнъж мярнах на шкафчето до нас купичка пълна с кубчета лед.Явно скоро бе пил алкохол в спалнята.Усмихнах се и взех едно ледче.Бавно прокарах студеното кубче по гърба му и той изтръпна.
-Огънят е прекалено много.. - прошепнах аз и продължих да обхождам тялото му с ледчето.
Усещах как това му харесваше.На мен също - беше възбуждащо.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Кристофър Фернандес on Чет Сеп 02, 2010 9:35 am

Подсмихнах се и докоснах лицетото й като се приближих и я дарих с една страстна целувка. Може и да не можеше да го кажа, но със сигурност се надявах действията ми да го показват.
Облизах устните й и прокарах ръката си бавно надолу по корема й, стигайки до сатенените й гащички. Докоснах я нежно едва-едва, наслаждавайки се на изтръпването на тялото й и дъгата, която образува под мен. Продължавах да целувам ненаситно устните й и да си играя с езика й. Тя обви ръце около врата ми и простена. Наслаждавах се на вкуса на устните и сладостта на аромата й. Исках я, исках я толкова отчаяно, че ми идеше да извикам. Не се бях чувствал така от ужастно много време.
- Джейн...
Прошепнах тихо името й и тя ме погледна в очите. Исках да й го кажа. Ако не го направех сега, сигурно никога нямаше да мога. Вгледах се в прекрасните й очи и подпусхнали от целувките ми устни.
- Je t'...
Силен трясък отвори вратата и Джейн подскочи, а аз погледнах по посока на шума.
- Катара какво има?
Бях раздразнен и ядосан. Как можеше да ме прекъсне в такъв момент!
Риса изръжжа и насочи погледа си навън. Станах и погледнах през прозореца. Няколко гарвана кръжаха наоколо. Остра болка преряза главата ми и погледнах ужасен.
- По дяволите!
Обърнах се към Джейн, която ме гледаше изплашено или може би объркано , не знам. В момента обаче се налагаше спешно да я отведа от тук. Това място вече не бе безопасно!
- Съжалявам, мила. Стани и се блечи по-бързо. Трябва да вървим! Не ме питай защо и как, просто ми се довери. Ще взема колата, с мотора няма да е безопасно.
Отидох до нея и я целунах силно и с плам, все едно ми беше за последно.
avatar
Кристофър Фернандес
Син на Еребус
Син на Еребус

Брой мнения : 395

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by ???? on Чет Сеп 02, 2010 9:44 am

Отвърнах на целувката му със страх.Преоблякох се набързо и двамата се затичахме навън към колата.Преди да вляза усетих, че нещо не е наред.Всякаш не можех да си поема въздух и тъмнината беше покрила всичко.Имаше нещо.Нощта никога досега не ме е плашила.Чух някакъв звук над главите ни.Като грачене.Зловещо, оглушително грачене.Настръхнах.Не исках да поглеждам нагоре, не исках да гледам.
Крис ме качи в колата, заобиколи я с невероятна скорост до шофьорското място и запали.Изведнъж нещо одраска покрива и аз се изпищях.Не знаех какво става, но беше ужасно.
Крис ускори и това, което ни нападна остана зад нас.Пристигнахме пред Дома и той ме поведе към стаята ми.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Кристофър

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите