Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Конюшните

Страница 7 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Конюшните

Писане by Хенри on Чет Май 16, 2013 1:38 am

Усмихнах се защото прочетох мислите й. Бях виждал Сиси да плаче няколко пъти затова нямаше нищо страшно в това да плачеш. Поне не при момичетата.
- Не е вярно. Това да си кучка не ти носи бонуси освен секса, който аз обожавам. Куч ките мислят само с мръстното си подсъзнание, а когато ги изчукаш ти омръзват и търсиш друга. По ми харесват на мен лично труднодостъпните. Като удпееш да ги съблазниш можеш да е хавалиш пред другите. Не ме разбирай погрешно, че искам да станеш трудно достъпна, а искам да си си ти. - отново й се усмихнах. Харесвах кучките и ъо много, но не бих се хванал с някоя на сериозно. Като се замисля не бих се хванал с никоя на сериозно, но с лесните искам да правя само секс. С по-недостъпните можем и да се забавляваме по други начини освен в леглото. Но леглото винаги е било задължително.
avatar
Хенри

Брой мнения : 39

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Isabelle. on Чет Май 16, 2013 2:00 am

- Не е вярно. Това да си кучка не ти носи бонуси освен секса, който аз обожавам. Кучките мислят само с мръсното си подсъзнание, а когато ги изчукаш ти омръзват и търсиш друга. По ми харесват на мен лично труднодостъпните. Като успееш да ги съблазниш можеш да се хвалиш пред другите. Не ме разбирай погрешно, че искам да станеш труднодостъпна, а искам да си си ти. - каза Хенри и отново се усмихна. Я, ама той все пак имал чувства. Явно не е такъв, за какъвто се представя.
- Не знаеш какво съм преживяла. Имала съм гаджета, но винаги всичко е пропадало...дали ще е заради някоя друга или ще е заради факта, че не правя секс със всеки, който ми предлага. И сега да не се обидиш, но според мен, вие момчетата ще се хвалите сред останалите, без значение дали сте вкарали в леглото си кучка или обикновена ученичка.
Леко се намръщих като прочетох мислите му. Изправих се и изтупах сламата от себе си. Заобиколих един слънчев лъч и погледнах към алеята, следейки за Сиси.
- И съдейки по мислите ти...за теб всичко е секс и флирт. Май за всички ви е така.
avatar
Isabelle.
Воден елемент
Воден елемент

Брой мнения : 647

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Хенри on Чет Май 16, 2013 2:11 am

Усмихнах се изненадано. Тя още ли не го беше разбрала? Разбира се, че момчетата търсеха секс. Всяко едно момче търси секс. Друг е въпроса дали ще го получи от гаджето си или на магистралата.
- Чак сега ли го осъзнаваш? Разбиреа се търсим секс. Това е нещо основно за нас. - замислих се и после добавих. - Поне за тези като мен. Това е един от пороците ми и не ме е страх да си го призная. Дори не ме е срам. Безразлично ми е. - повдигнах рамене и леко намръщих уста в знак ,, Не ми пука особено". Станах и отидох при Изи. Прегърнах я през кръста и я целунах по връта и усетих пулсиращата й вена. Всеки би предположил, че ще ми се допие, но всъщност не беше така. Мириса на кръвта й беше отвратителен.
- Предпочитам да ти кажа нещата, който са свързани с нашата връзка, ако така мога да се израза. Няма смисал да казвам лъжи като това, че няма да те притискам. Напротив. Възможно е да те притискам и понякога даже много. Няма да ти кажа, че ако си пияна няма да се пробвам, защото това ще е лъжа. Предпочитам да съм искрен. Ако искаш да ме питаш питай. - стоях си прегърнал я леко и гледайки напред.
avatar
Хенри

Брой мнения : 39

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Isabelle. on Чет Май 16, 2013 2:49 am

Усмихнах се в отговор за пореден път погледнах към алеята. Къде се бавеше Сиси. Каза, че ще остане да гледа изгрева, а той отдавна мина.
- Знаеш ли, преди бих дала всичко за секс или дори една целувка. А сега...безразлично ми е! Изживях доста и вече ми е все едно дали ще си намеря някого или ще стана самотна старица с 90 котки.
Засмях се, като се сетих за реакцията на Сиси, когато казах това на нея, а именно: "Какво имаш против котките? Какво са ти направили тези сладки същества?". Отпуснах се в прегръдките на Хенри и прошепнах:
- Ще ми се да върна времето назад...Не исках да ставам вампир! Живоа си ми беше достатъчно объркан и преди да се случи всичко това. Така или иначе, откакто се превърнах, почти не се случва нищо хубаво.
avatar
Isabelle.
Воден елемент
Воден елемент

Брой мнения : 647

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Хенри on Чет Май 16, 2013 3:11 am

- Защо лъжеш? Аз съм твоето хубаво нещо в живота. - усмихнах се леко. Имах его и това също нямаше да отрека.
- Не знаеш какво е да си вампир. Още си начинаеща. Така де, червена начинаеща. При вас сигурно има и по нещастни. Аз съм горе-фолу щастлив за това, че станах вампир. И най-вече заради кръвта и страничният й ефект. Никой не може да ме възбуди така, както с кръвта. - бях непокист, но единственото което ме интересуваше като чи ли беше секса, а сега и кръвта. Не исках да се натрапвам на никой с мойте мисли и желания затова и на никого не бях казвал. Освен това си личеше от далеко какво ме интересува.
avatar
Хенри

Брой мнения : 39

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Isabelle. on Чет Май 16, 2013 5:05 am

Завъртях очи и се засмях.
- Уау! Какъв си егоист. Самонадеян при това! Знаеш ли, трябва да те запозная със Стийван. Беше съквартирант на Сайлас и е същия като теб - само секса, флирта и натискането са му в главата. Беше такъв преди да изчезне нанякъде. Не съм го виждала от около година. Сигурна съм, че ще си станете страхотни дружки.
Зясмях се отново и прегърнах Хенри. И тогава ми хрумна нещо. Беше глупаво, но целта може би не беше толкова глупава.
- Хенри, искаш ли да ти изпълня едно желание? - той ме изгледа въпросително. Изкикотих се и го целунах. - Питам те просто. Исках да те накарам да спреш да мислиш за секс за малко.
avatar
Isabelle.
Воден елемент
Воден елемент

Брой мнения : 647

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Siesta on Сря Окт 08, 2014 10:36 am

Сутрешните лъчи на слънцето галещи кожата й. Песента на птичките накацали по дърветата. Свежия, зелен цвят на листата. Яснотата на цветовете. Всичко това й липсваше безусловно много. Вече бяха минали цели две години. Две години прекарани в мрак. В тъмнина. Слънцето нямаше да й направи нищо. Нямаше да я изпепели както се говореше във всичките митове за вампири. Нито чесана щеше да й направи каквото и да било, нито среброто можеше да я нарани, но липсата на предишното й аз. Това я караше да страда ужасно много. Караше я да се връща назад и да се пита какво би станало ако не беше такава. Ако не бе вампир. Дали все още щеше да има приятели? Дали все още щеше да е онова жизнерадостно момиче? Не. Не можеше да повярва, че бе минало толкова много време и същевременно толкова малко. Оставаха й толкова много години живот. Толкова много избори и пътища по пътя й. Щеше да излъже ако кажеше, че не я беше страх. Беше я страх. И то много. Всяка промяна. Не знаеш към какво те води. В каквото превръща.
И ето я сега, стоеше седнала на тревата и гледаше към луната позволявайки й да прокара сребристата си светлина по лицето й. Беше облякла потник, джинси и шал. Не беше студено, а може би беше. Вампирите не чувстваха студа. И това й липсваше. Досадното боцкане на шала по врата й. Студа, който впива безпощадно зъби в кожата й и я кара да се сгуши като гълъб в гнездо. Не би върнала времето назад. Не би избрала друг път. Беше доволна от живота си на вампир. Макар и да не бе типичния вампир. От както срещна Изи бе винаги до нея и дори когато стана червена и се премести в подземията под старото депо тя я последва. Блондинката бе неотлъчно до приятелката си. Чувстваше се толкова близка с нея. Сякаш бяха сестри.  И макар да не бе обичайно един обикновен вампир да живее с червен в подземията където гъмжи от кръвопийци, Сиси го правеше. Не се оплакваше. Никога не бе живяла стандартно. От нея можеше да се очаква всичко.
Обви ръце около себе си сякаш наистина й бе студено и тя искаше да се стопли. Напоследък мислеше прекалено много. Мислеше за брат си. Не знаеше дали е още жив. Не знаеше дали някога щеше да го види отново. Мислеше за родителите си. Нямаше ги. Тях наистина нямаше как да види каквото и да прави. Мислеше за всичко тук. Всичко, което бе приела за дом. Нов живот. За Изи. Най-вече за Изи. Какво ли преживяваше тя? Тя също бе изгубила много. Още повече, че бе изгубила и човечността си. Не можеше да си представи колко трудно е да се бориш със себе си. Сиеста вярваше, че всеки има собствен път. Собствено начало и край. Проблема бе в това, че тя не искаше да има край. Искаше да живее вечно. Колкото и егоистично да звучеше. Искаше да помага на приятелите си. Искаше да ги види как се справят с проблемите си. Винаги бе гледала на себе си като на наблюдател. Не като на част от света.
Погледай все още беше вперен в луната. Тя беше вечна. Красива. И изглеждаше толкова невинна. Може би понякога се характеризираше като Луната. Просто наблюдател. Трябваше да промени това. Трябваше да живее. Трябваше да чертае собствения си път.
Затвори очи за секунда. Чу шум зад нея. Стъпки. Не си направи труда да се обръща.
- Как си? - направо попита. Знаеше кой е. Дори не си направи труда да отвори очи.





Just like animals!
Baby, I'm preying on you tonight. Hunt you down eat you alive. Just like animals, animals, like animals. Maybe you think that you can hide. I can smell your scent for miles. Just like animals, animals, like animals.-----------------------------------------------
avatar
Siesta
Въздушен елемент
Въздушен елемент

Брой мнения : 758

http://darkfairies.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Darius on Нед Окт 12, 2014 9:34 am

Страхът е нещо толкова неразбрано. Вкопчва се в нас, изпива всяка капка самоувереност, сила и амбиция, а никой не осъзнава, че единственото решение е да скочиш в проблема с двата крака. Времето е това, което го прави толкова непоносимо. Страхуваш се, само докато не загубиш, докато страха ти не се превърне в реалност. След това … тогава вече няма значение. Нямаш право да се скриеш, няма защо да се притесняваш за утре. Единственото, което можеш да направиш, е да решиш всичко, но въпреки че Дариъс беше наясно с това, предпочиташе да не вижда Изабела. Искаше му се да я няма поне още една седмица, може би месец, а защо не година. Знаеше, че решението на проблема нямаше да падне от небето, нито той просто да изчезне, че тя нямаше изведнъж отново да се превърне в нормален вампир и цялата тази част с умирането да се изтрие от съзнанието им. Проблема беше налице, а страха се засилваше с всяка изминала минута и това просто го ужасяваше. Плашеше го тази тяхна неизбежна среща, която той не можеше просто да отложи, както многото преди тях.
Колкото по-малко време оставаше, толкова повече се изнервяше. Вече не го свърташе на едно място, обикаляше нервно из стаята си, опитвайки се да изброи плюсовете на случващото се, както го бе посъветвал брат му. Е, много лесно от негова страна да му го каже, но беше ли се замислил колко трудно му беше на него? Единствения плюс, който виждаше в момента, беше завръщането на момиче, което нямаше място там. Още от началото беше против Сиеста да ходи при … тях. Каза й го няколко пъти, опита се дори да спори с нея, но тя беше непоколебима. Самата мисъл, че тя живееше сред тези същества, че той също щеше да живее с тях го ужасяваше почти толкова, колкото факта, че любимата му беше една от тях. Понякога му се искаше просто да си бе останала мъртва.
Спря се на едно място, затвори очи и въздъхна тежко. Не можеше да има подобни желания, това не беше той. Страха отново го обземаше и имаше нужда от упора, а за негов късмет знаеше точно къде да я намери.
Не след дълго се озова в конюшните. Ако всичко друго го плашеше в момента, правейки го нерешителен, това беше единственото нещо, в което беше сигурен – в Нея. Напомняше му за времето, когато всичко беше нормално … ако въобще всичко това с вампирите и кръвта можеше да се нарече нормално. Самото й присъствие го караше да се успокои и ето защо на лицето му се появи усмивка, веднага щом чу гласа й.
- Вече съм по-добре – каза уверено той, като успя да убеди дори и себе си.
Защо й беше да заминава, да я няма толкова време? Не разбираше ли, че той също имаше нужда от нея?
avatar
Darius
Огнен елемент
Огнен елемент

Брой мнения : 2

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Siesta on Пон Окт 13, 2014 9:22 am

Искаше да остане сама със себе си. Но компанията на Дориъс я зарадва много. Всъщност това беше единственият начин да е със себе си. Той и Изи я караха да се чувства себе си. Караха я да се чувства като Сиси. Не просто вампира Сиеста, а да се чувства все едно отново беше човек. А може би нещо много повече от човек. Караха да се чувства много по-значима и много по-важна и пълноценна като личност. Караха я да се чувства обичана да забрави грижите си. Да живее.
- Радвам се за теб, Дарии. - усмихна се леко и отвори очи. Беше някак си спокойна. Толкова  се радваше на факта, че той беше тук до нея. Но изведнъж се сети за едно от нещата, които започваха да я безпокоят. Не ги виждаше. Знаеше, че Изи и Дариъс са гаджета и отстрани изглеждаха толкова влюбени. Знаеше, че и наистина се обичаха. Толкова се бе радвала за тях. Най-добрите й приятели. Бяха толкова прекрасна двойка заедно. Блондинката винаги бе смятала, че са идеални един за друг. Някак си начина по който стоят един до друг и характерите им...всичко изглеждаше толкова идеално, но само изглеждаше. Не знаеше какво се случва с тях, нито беше нейна работа. Можеше те да са най-добрите й приятели и като цяло хората на които най-много държеше, но смяташе че това е лично и все пак любопитството я човъркаше. Освен това бе и обезпокоена за тях. Ясно й беше, че те не бяха малки и ако имаха проблем един с друг биха го решили заедно и все пак искаше да знае дали не би могла да бъде полезна с нещо.
- Как вървят нещата с Изи? Напоследък не съм ви виждала заедно. - каза подканвайки го да седне до нея. Не искаше да си вре носа в чужди работи затова ако той откажеше да й сподели тя нямаше да насилва нещата, но предполагаше, че може да иска да й каже нещо...може би не точно на нея. Може би просто искаше да сподели с някой нещо и понеже държаха много един на друг щеше да го сподели с нея. И все пак ако той решеш да не казва нищо тя щеше да го разбере. Самата тя не веднъж бе премълчавала пред тях за неща, които смяташе за безсмислени и като по чудо те се нареждаха сами. Ако и той искаше да направи това тя щеше да го остави на мира, но му личеше, че нещо го мъчеше. Предполагаше, че е нещо свързано с червените, защото не преди много време, водеха спор относно нейното съжителство с тях. Знаеше, че той не ги обичаше. Даже би посмяла да каже, че ги мрази, но тя бе различна от него и нямаше нищо против, който и да било червен.





Just like animals!
Baby, I'm preying on you tonight. Hunt you down eat you alive. Just like animals, animals, like animals. Maybe you think that you can hide. I can smell your scent for miles. Just like animals, animals, like animals.-----------------------------------------------
avatar
Siesta
Въздушен елемент
Въздушен елемент

Брой мнения : 758

http://darkfairies.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Darius on Чет Окт 16, 2014 6:54 am

Защо му задаваше тези въпроси? Знаеше, че само го изнервяха допълнително и ако наистина имаше нещо, за което си заслужаваше да се говори, тя щеше да е първата, която да разбере. Разбира се, не можеше просто да й каже да спре да му говори за Изабела, това щеше да прозвучи прекалено грубо дори и за него. Не можеше да я приеме такава, просто не успяваше, но все още се опитваше да се държи като добро момче и да не е той този, който ще развали нещата. Тайничко се надяваше тя да оплеска всичко и въпреки, че щеше да има логично оправдание, той все пак щеше да успее да се измъкне от цялата тази каша, без да се чувства виновен. А може би най-много го притесняваше мисълта, че Сиси можеше да го обвини. Не искаше да бъде злодея в нейните очи.
- Нищо ново – беше точен и ясен отговор, който само тя можеше да разбере.
Съвсем скоро нещата щяха да се променят, но до тогава можеше просто да оставят всичко така. Знаеше, че тя се притесняваше и за двама им, а всичко това беше просто опит да го подготви, да му помогне да приеме всичко, но просто нямаше да се получи. Дариъс беше в пълно отрицание още от деня, в който разбра, че Изи се бе превърнала в червен вампир и нищо друго нямаше да помогне така, както да я видеше със собствените си очи. Е да, беше я виждал, но тя се държеше някак странно мило и невинно. Сякаш се опитваше да имитира старото си Аз по някакъв доста зловещ начин. Просто не беше тя, но и той предпочиташе да се преструва, отколкото да види истинското й аз. Беше си изградил доста лоша представа и най-много се притесняваше от това, че най-вероятно беше прав в преценката си.
- Знаеш, че няма да те пуснат да спиш в гадното мазе, нали? – подхвърли пренебрежително той, сякаш не говореше за спалните на червените, а за някоя ужасна дупка.
Всъщност нямаше нищо против мазето, а по-скоро против обитателите му. Изпитваше някакво необяснимо удоволствие, докато й го казваше. Мястото й не беше там, тя беше нормална и трябваше да е сред свои, затова въпреки грубите си думи, той й се усмихна закачливо, сякаш просто се беше пошегувал и се настани до нея. Беше от онези хора, които казваха лъжеха, само за да не обидят човека до себе си, но напоследък бе започнал да вметва доста груби истини под формата на закачки. Сякаш промяната на Изабела се отразяваше на всички.
avatar
Darius
Огнен елемент
Огнен елемент

Брой мнения : 2

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Siesta on Чет Окт 16, 2014 8:45 pm

Не разбираше какво му влизаше в работата къде ще спи тя. Освен това червените не представляваха заплаха. Нито някога щяха. Бяха като нас. Прост една идея по-различни. Не трябваше да се дистанцираме от тях, а да им помогнем. Не бяха виновни за това, че бяха отхвърлили промяната. Просто така им беше писано.
- Не зависи от теб. Освен това няма за какво да се тревожиш. Те няма да ме наранят. А и ако някой посмее, Изи ще е там да ме защити. Не се безпокой. - нямаше да изостави приятелката си просто защото Дариъс се опасяваше, че червените ще превъртят и ще ни нападнат. Искаше да бъде спокоен. Искаше някак си да го накара да разбере, че въпреки червени, тези вампири не бяха опасност. Вампири като всички други. И в тях имаше човечност. И те някога бяха като нас. Можели са да се разхождат под слънцето въпреки, че причинява леко дразнение. Може ли са да влизат в часовете. Да учат заедно с нас. Какво се беше променила? Ако тръгнеха посред бял ден навън щяха да се превърнат в пепел. Лишени са от правото на учители. Защо да им отнемаме последното нещо - да контактуват с нас. С какво бяхме по-достойни ние от тях. Какво толкова бяха направили, че да заслужаваха тази изолация. Сиси познаваше няколко червени освен Изи. Бяха приятна компания. Знаеше, че мястото й не е там заради факта, че не бе като тях. Не бе червен и може би представляваше вид изкушение за тях, но най-правилното й място бе до приятелката си. Особено сега след като живота й се превъртя на триста и шейсет градуса. Искаше да е там, за да й помага. Да знае, че е добре. И единственото, което й пречеше бе лошата нагласа спрямо червените на Дарии. Те не заслужаваха да бъдат мразени. Не бяха виновни. Искаше да му покаже колко човечни са всъщност. Не са такива каквито си ги представяха сините ученици. Не бродеха нощем, за да източват хора. Нито се изяждаха по между си. Те живееха като нас. Някой се събираха по стайте си и си говореха с часове. Гледаха филми. Дори може би бяха по-човешки от колкото ние.
- Те не са опасни. Те са като нас.





Just like animals!
Baby, I'm preying on you tonight. Hunt you down eat you alive. Just like animals, animals, like animals. Maybe you think that you can hide. I can smell your scent for miles. Just like animals, animals, like animals.-----------------------------------------------
avatar
Siesta
Въздушен елемент
Въздушен елемент

Брой мнения : 758

http://darkfairies.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 7 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите