Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Deleyn Montegue

Предишната тема Следващата тема Go down

Deleyn Montegue

Писане by Deleyn. on Пет Сеп 19, 2014 5:02 am


















I'm looking at an angel аnd believe me when I say. She got that whole place blowing.
Тя спеше. Лицето й бе придобило топъл, приветлив вид, нямаше го усещането за студенина, което те превземаше щом те погледне с големите си сини очи. В момент като този, хората можеха да се заблудят относно характера й, да я сметнат за ангел. А тя в никакъв случай не беше такава. Сърцето й бе черно, мрачно и безчувствено. Тя бе от типа жени, които можеха да те изненадат във всеки един момент. На лицето й често бе онази усмивка, която лъжливо примамваше хората към нея. Делейн не бе от доверчивите, не беше лесно някой да я заблуди и измами.
Имаше дни, в които сякаш тъмнотата напускаше сърцето й и тя се превръщаше в напълно нов човек. В малко момиче, нужаещо се от подкрепа и защита. Допускаше хората около нея да видят добрината й, да разберат, че „монетата” има и друга страна. Страна, която бе толкова чиста и неопетнена, невинна и искрена. Делейн изгледаше напълно уязвима и беззащитна, сякаш и най-малкото нещо е способно да я пречупи. А тя, тя се бореше с тази си страна. Опитваше да я изтръгне от себе си, защото се страхуваше, че ако си позволи да чувства, да й пука за някого, един ден ще го изгуби и няма да може да понесе загубата му. Чувстваше се слаба, когато позволяваше на някой да надникне в душата й и да види колко е лесно да я наранят всъщност. Делейн не позволяваше някой да й противоречи и да оспорва заповедите й. Беше импулсивна, водеща се от първичните си инстинкти. Делейн имаше онази искра в очите си, която издаваше, че е необикновена. Че е невъзможно някой да я укроти и подчини на себе си. Тя бе напълно необуздана, никога не се отказваше и не позволяваше да властват над нея. Беше като диво цвете насред пустинята.
This is my perfect nightmare. So when will i wake up and scream: No way, no way, no way!
Празнина, мрак, студенина. Това бе всичко, което се бе настанило удобно в съня й. Една огромна черна дупка, в която тя пропадаше. Не виждаше нищо и никого, бе напълно сама и нямаше кой да я спаси. Викаше и крещеше, но никой не я чуваше. И тогава някой хвана ръката й. Издърпа я от бездната, в която се намира и я върна към живота. Кожата му бе мека, топла. Но точно, когато повдигна поглед, за да види лицето на мъжа, на своя спасител, всичко изчезна.
Делейн рязко отвори очи и надигна слабото си, но въпреки това силно тяло, до седнало положение. Кестенявата й права коса бе паднала от двете страни на лицето й, нежно галеше раменете на момичето. Няколко капчици пот се бяха появили по челото й, а очите й объркано обикаляха из стаята, сякаш за да й напомнят, че това бе само кошмар. Ръцете й стиснаха недоволно белия чаршаф, с който бе завита, смачквайки го агресивно в ръцете си. Въздъхна тежко и поклати глава. Отново отпусна тялото си назад, впервайки поглед в мрака, очаквайки изгрева на слънцето, което да приветства новия ден. След по-малко от час, прекаран въртейки се в голямото си легло, Делейн отново заспа, но този път тъмнината не бе придружила съня й. Всъщност, тя не сънува нищо повече. След няколко часа отново щеше да се събуди, щеше да облече дрехите си, заедно с бялата манта и щеше да се върне в лабораторията, където щеше да започне поредния тест на вирусите. Това й занимание бе станало като навик за тъмнокоската. Тя рядко излизаше да се забавлява.Това бе всичко, което й оставаше да прави, защото спомените й липсваха. Цели 17 години от живота й ги нямаше. Длейн не знаеше истинското си име, не помнеше семейството и близките си. Не знаеше нищо за себе си, освен че един я белязаха и получи сегашното си име









Допълнително:



  1. - През свободното си време понякога рисува

  2. - Пада си по бойните изкуства

  3. - Отличен фалшификатор

  4. - Любимият й цвят е червен

  5. - Никога не се е влюбвала



Страх:

  1. Страхува се от това да научи миналото си.


Тайна:

  1. Много по чувствителна и уязвима е, отколкото някога ще покаже.




 



Deleyn Montegue

17, Четвърти курс.

FC: Lucy Griffiths. Abilities:Telephaty

avatar
Deleyn.

Брой мнения : 2

Върнете се в началото Go down

Re: Deleyn Montegue

Писане by -Valeria on Пет Сеп 19, 2014 5:04 am

добре дошла ;3




[Only admins are allowed to see this image][Only admins are allowed to see this image]
“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите