Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


The Apartmen

Предишната тема Следващата тема Go down

The Apartmen

Писане by Lenah. on Вто Юли 09, 2013 7:30 am

,,,,
avatar
Lenah.
Огнен елемент
Огнен елемент

Брой мнения : 98

Върнете се в началото Go down

Re: The Apartmen

Писане by Lenah. on Вто Юли 09, 2013 8:05 am

„Любовта е създала всички организми, всички същества, Тя е родила слънцата.Човек като частица от единството в света е потопен в любовта.Когато говорим за божествена мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на мъдростта.Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината."


Някой е казал погрижи се за минутите ,часовете ще се погрижат сами за себе си.
Ако всяка минута е нещастна, как тогава биха били часовете и дните удовлетворени.
Има състояния на ума, които са напълно вредни за ума, като омраза, възмущение, злоба, заядлива ревност, вманиачено желание, арогантност. Всички те те карат да се чувстваш нещастен и също така те карат да говориш по начин предизвикващ страдание около теб. Това е губеща ситуация и за двете страни. Това се свежда до много егоцентрично чувство за собствената ни важност. Трупане на всичко за себе си, опитвайки се да изградиш себично щастие, понякога дори във вреда на другите.Съвременният човек чувства смътно властта на миналото, своето робство, безсилието да бъде сам, единствен творец на днешния ден и идва до безумието: убийте миналото!- наместо да го преодолее. Но Лена не се чувстваше в момента обична, не... чувстваше се наранена предадена.
След като оставиха Мираслева видя погледа, който Джеймс й бе хвърлил и това определено й се бе харесало. Продължаваше да я гледа докато накрая не се скри от погледа му и всичко това се виждаше там пред нея. През целия път не бе казала нищо, както й той и двамата мълчаха, а мълчанието ставаше ве по – тежко.Продължи по пътя докато не стигнаха апартамената. Беше успяла да го убеди да остане при нея, за през ноща. А й все пак трябваше сериозно да си поговорят. Лена Не каза нищо, докато не затвори вратата на апартамента след него. И не скръсти лицето си.
-Кажи ми, моля те, умолявам те Джеймс, какво бе това? Идваш си, а аз научавам от другите, правя се че знам, а в действителност нищо не съм разбрала. ВИждам те далеч от мен с вишата жрица, а ти я гледаш точно по – онази начин наслаждавайки й се както преди на Серена. Какво е това? Какво значи, моля те обясни ми защото не разбирам.
avatar
Lenah.
Огнен елемент
Огнен елемент

Брой мнения : 98

Върнете се в началото Go down

Re: The Apartmen

Писане by James Gordon Bennett on Вто Юли 09, 2013 9:46 am

Бедствието беше ли отминало,това ли беше?!
Лена отговори на неизречения му въпрос, веднага след като влезнаха в познатото за него жилище.Помисли си колко и хубави и лоши моменти е имал тук и това до някъде го накара да се почувства като на свое място. И все пак се оказа,че бедствието тепърва започваше,но Джеймс още не го осъзнаваше напълно.
-Ела да седнем-тя първоначално се дръпна,но после се остави той да я понесе до дивана.
Гласът му отново вече беше кадифено мек,знаеше че с ярост няма да подреди нещата, а и наистина нямаше сили да се карат.Той искаше да се разберат мирно и спокойно.
-Може ли да ти обясня какво се случи,без да ме прекъсваш-той погали огнените и коси и постави един непокорен кичур зад ухото й,тя кимна безпомощно и Джеймс започна бавно...
Той прецени,че е най-добре да пропусне факта,че не се е обадил веднага след като се пристигна,не че на нея щеше да й убегне.Но той самият,не знаеше как да й отговори и той не беше сигурен защо не бе позванял на момичето,което малко преди да го пратят на мисия се канеше да й предложи брак,дори беше обиколил бижутерийните магазини.Защо сега тя няка избледняваше пред нея.Край.Той не позволи на тези мисли да нахлуят в главата му.
-Знам,че звучи странно,но висшата жрица се беше изгубила.Нямах си идея,че е висша жрица,когато отидох,беше малко по-надолу от бара,но тя е някак си по различна ако я опознаеш,ще разбереш какво имам на предвид.
Джеймс не се изрази по най-подходящия начин,но вече бе късно да се поправи за това продължи историята си.
-Намерих я,дори се запознахме и малко след като поговорихме ми стана ясно,че е новата висша жрица,не я бях виждал никога,а и никой не ми беше съобщил името й.Признавам,че аз й предложих да пийне нещо за да се успокои.
Лена го гледаше невярващо,логично е да има съмнения в историята,че вампир се е загубил няколко улици по натам от оживена такава..
-Лена,заклевам се във Никс,че тя се чувстваше изгубена,дългът ми като син на Еребус ми възлага да помогна не всеки,който има нужда наоколо било то привлекателна жена или съсухрена бабичка.
Той отново се изпусна надяваше се Лена да е чула думите му,а не в главата й да остане единствено привлекателна жена...




““I can’t tell you what it really is
I can only tell you what it feels like”
I can’t breathe but i still fight while i can fight
as long as the wrong feels right it’s like i’m in flight
high off of love drunk from my hate
avatar
James Gordon Bennett
Админ
Админ

Брой мнения : 859

Върнете се в началото Go down

Re: The Apartmen

Писане by Lenah. on Вто Юли 09, 2013 10:08 am

„Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето. „

Във всички времена, между различните чувства, които изпълват човешката душа, най-силното, най-градивното и най-прекрасното е любовта. Цялата философия на човечеството може да се обобщи с една дума – “любов”. Тя е магията, която носи радост, топлина и сигурност в нашия забързан свят. Благодарение на любовта хората показват най-доброто, на което са способни и отдават част от своя живот и своето сърце на някой друг, без да търсят отплата, компенсации или благодарност.
Като цяло, любовта е насочена към сливане на двама души, към сливане на техните индивидуалности. В този смисъл, за да бъде това сливане пълно, трябва да настъпи и сливане на свободата на двамата. Ако всеки се стреми да запази свободата си и никой не иска да се откаже от нея, то тогава не можем да говорим за любов.Ако само единият е готов да се лиши от индивидуалната свобода, се получава дисбаланс, в който единият има преимущество, но в този случай говорим за едностранна любов. Няма отговор на желанието за споделяне и обединение Но точно в този момент Лена изпитваше нещо коренно различно, изпитваше омраза към Мираслева, а ревността я залсепяваше толкова много, че самите вие не бихте могли дори да си го представите. Поклати глава все така не вярващо.
-Стига Джеймс, а тогава защо не ми се обади като се прибра? Това ли беше? Нищо ли не значи всичко между нас за теб? Или може би предпочиташ да идеш да покажеш пътя на следващата привлекателна жена или може би съсухрена бабичка.. Не и този път..
avatar
Lenah.
Огнен елемент
Огнен елемент

Брой мнения : 98

Върнете се в началото Go down

Re: The Apartmen

Писане by James Gordon Bennett on Вто Юли 09, 2013 10:22 am

Той се ядоса,външно не показа нищо самоконтрола му беше повече от жесток,но гнева му също беше неизмерим.Все пак продължи да говори спокойно и бавно.
-Какво не пак,всеки път,абсолютно всеки път ти виждаш проблем.Каквото и да правя и извърша според теб винаги противореча и преча на връзката ни,не я искам и искам да сложа край по заобиколен начин.И ти всеки божи път ревнуваш-Джеймс се изправи,вече гласа му не беше толкова спокоен започна да обикаля из стаята.
-Толкова непоносимо ревнива си Лена,че направо е смешно ти скоро ще започнеш да ревнуваш от сянката си.О,не не смятай да се обиждаш,мислиш ли,че на мен ми е лесно.Да имам жена до себе си,която няма грам доверие в мен,която се държи с мен все едно съм на три и постоянно ми казва какво да върша и какво не
Джеймс вече крещеше,не виждаше причина да сдържа гнева си,държеше се съвсем добре към нея,не виждаше защо поведението му би могло да се отчете като грешно,но той беше заслепен.От гнева.Гнева към Лена,която винаги търсеше проблема в него.Гняв дори към Мира,какъв е този вампир,който се губи,но най-вече и гняв към себе си.Едва ли някога щеше да си прости грозните си мисли,онези мисли които в действителност биха наранили Лена,онези които ще превърнат всичките й кошмари в реалност.
Той си пое дъх и продължи.
-Съжалявам,че не ти се обадих веднага.
Не добави обяснение,не добави нищо повече.Чудеше се дали да не си тръгне от апартамента,но реши да остане за сега




““I can’t tell you what it really is
I can only tell you what it feels like”
I can’t breathe but i still fight while i can fight
as long as the wrong feels right it’s like i’m in flight
high off of love drunk from my hate
avatar
James Gordon Bennett
Админ
Админ

Брой мнения : 859

Върнете се в началото Go down

Re: The Apartmen

Писане by Lenah. on Вто Юли 09, 2013 10:36 am

Слушаше го, а той звучеше като малко изгубено в мислите си момче, беше наранен повече от висчко и тя го знаеше, но както той бе такъв тя бе такава, не можеше да мълчи, винаги говореше, преди да е усмислила нещо и в повечето случай всичко това, свършваше ужасно и някой бе по - наранен от другия. Въздъха и притвори очите си при думите му.

- Не се ли замисли, за миг, че съм помислила за теб във всеки миг? Не се ли замисли, че през цялото време си се обадил не повече от 4-5 пъти? Или може би забрави, че има човек, който те чака? На всичкото отгоре отиваш в бара с привлекателната ни виша жрица.Това е толкова егоистично! И очакаш да не ревнувам? = попита го тя, вече не й бе останал глас, но продължаваше да го насилва. Крещеше срещу му и не бе сигурна, до къде би довело всичко това. Не знаеше и къде щеше да свърши. -Да, Джеймс, аз никога не се опитвам да се поставя на твое място. Не те познавам и и всеки път се опитвам да те нараня, да разбивам сърцето ти и да те обвинявам отново и отново – говореше иронично и се засмя накрая горчиво, а след това притвори очите си, искаше всичко това да свърши да приключи, да не се мъчат повече. Ами ако наистина бе останала във Финикс, сега той нямаше да страда отново, нямаше да ревнува или да се бори, за постоянно разпадащите им се отношения. Сякаш бяха торнадо и цунами надпреварвайки се кой ще разруши другия повече.

-Сега доволен ли си? Когато се признах, за егоистка и най – ревнивото същество, когато ти признах, че ми доставя удоволствие да те наранявам. – продължаваше да говори иронично, с надсмшка.
– Наистина ли го мислиш Джеймс? Наистина ли нито веднъж не си се замислял, защо съм го направила? Наистина ли не си проникнал в главата ми, май ти не ме познаваш достатъчно добре! – заяви му тя, а след това се вгледа в него с повече от разочарован поглед, чувстваше сърцето си наранено и плачещо, отговаряйки на всички емоции в тялото й. Предизвиквайки болката, която явно скоро нямаше да отмине.
avatar
Lenah.
Огнен елемент
Огнен елемент

Брой мнения : 98

Върнете се в началото Go down

Re: The Apartmen

Писане by James Gordon Bennett on Вто Юли 09, 2013 10:58 am

Имаше смисъл в думите й, Джеймс искаше гневът му да отмине,но това така и не се случи,иронизираното й признание го ядоса още повече.Това означаваше,че тя наистина никога не се е замисляла,че прекалява и че не винаги е права.
-Не съм казал,че си егоистична,исках да кажа,че никога не обмисляш нещата преди да избухнеш така,никога не обмисляш,разбира се минималният шанс да си в грешна позиция- той наблегна на думата "минималия"
Гласът му беше гневен,вече не крещеше силно,но и не говореше тихо..
-Но не ти си света Лена,винаги си прави,винаги аз се опитвам да ти навредя и да те нараня и най-вече да преспя с колкото се може жени,не за друго, а само за да удължа вечното ти страдание.
Това последното беше в повече,не трябваше да го казва,видя в очите на Лена как чашата преля,сякаш на бавен кадър видя как една ваза пада и току що както техните отношения и вазата се разби на хиляди парченца.Чак след това осъзна,че вазата наистина я вижда,а не си я представя,той я беше бутнал.Как ли беше станало,вампир да забрави рефлексите си?!
-Искаш ли да ти кажа нагледно какво ми причиняваш-той посочи с поглед разбитата ваза.
-И да мисля,че никога не си се поставила на мое място,щом смяташ че син на Еребус може да ти се обажда по време на мисия,да не мислиш,че правилата не важат за мен,напротив наруших ги за да се чуем,нарушавам някои от принципите си Лена и не изглежда ти да го оценяваш,не става въпрос само за обажданията,няма значение същност,теб това какво те интересува,нали важното е аз да бъда лошия-вече беше спрял да вика,не проникваше никакво чувство от гласа му,само монотонност.
-Аз,съжалявам Лен,отивам си.Защото това тук не се издържа.
Без да се бави закрачи към външната врата тресна я твърде силно и след броени секунди се качи в колата си.




““I can’t tell you what it really is
I can only tell you what it feels like”
I can’t breathe but i still fight while i can fight
as long as the wrong feels right it’s like i’m in flight
high off of love drunk from my hate
avatar
James Gordon Bennett
Админ
Админ

Брой мнения : 859

Върнете се в началото Go down

Re: The Apartmen

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите