Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Вилата на Валънтайн

Предишната тема Следващата тема Go down

Вилата на Валънтайн

Писане by Дани Джаксън on Нед Мар 04, 2012 8:01 am


"Валънтайн...така се казваше дядо ми.От години мечът на Разиел се пази в мрачните подземия на вилата,привидно страховити и изпълнени с тежък въздух,натежал от напрежение.Но не,там съм прекарал някаква част от детството си там и можех да открия стаята в дъното на лабиринта дори със затворени очи.Години по-късно оставих сестра си в необитаемата вила,тъй като все повече и повече от непростосмъртните говореха за него.Тя бе смъртоносно оръжие,на което имах пълно доверие."
Дани Джаксън
avatar
Дани Джаксън
Завършен вампир
Завършен вампир

Брой мнения : 79

http://www.facebook.com/x.frozenheart.x

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Валънтайн

Писане by Дани Джаксън on Нед Мар 04, 2012 9:42 am

Дан изчака Ади да излезе от колата,след което я заключи.Двамата извървяха пътя до къщата му в мълчание.Извади ключовете,но нещо го спря,докато ги пъхаше в ключалката.Спря го острата миризма на кръв,която сякаш извираше от къщата...дори беше на косъм да се огледа за нея.В крайна сметка къщата бе бяла и привидно тиха...с изключение,изглежда,на този следобед.Ади застана до него и сложи ръка на рамото му...очевидно бе забелязала рязката промяна в дишането му.
-Дани,има ли нещо ? - никой не го бе наричал така от години.Той затвори очи и неусетно в съзнанието му нахълтаха образи от детството му.
Беше на около седем години и се беше събудил рано сутрин.Беше някъде по Коледа и поне имаше причина да става рано сам,без да бъде събуждан от неприятния дъх на детегледачката си,тази дебела детегледачка,която си завираше лицето в неговото и му повтаряше като развален касетофон "Хайде ставай,проспа си младините!".
Този ден бе наистина развълнуван.След като се облече,първата му работа бе да разхвърля играчките си из цялата къща...също както всеки ден.Същият ден закусваше в кухнята , когато чу...по-скоро усети как къщата е разтресена от зловещ тътен.Отиде в съседната стая да провери какво е причинило това и бе потресен да види нещастната дебелана в началото на стълбите...с врат,изкривен на почти сто и осемдесет градуса.Женицата е държала купа с играчките,но изглежда не е видяла една от тях...тази,в която се е спънала.Сега безизразното и лице гледаше точно към него и за момент му се стори,че в главата му кънти гласът й "Колко пъти да ти повтарям да не разхвърляш шибаните си боклуци из цялата къща.". Не знаеше колко време е прекарал в гледане на безжизненото и тяло и едновременно с това живите й очи,които го гледаха , сякаш укорително,когато чу завъртането на ключа в ключалката.Изтича при майка си и я прегърна."Дани,има ли нещо?".Тогава за последно някой го бе нарекъл така.Часове по-късно плачеше в скута на майка си,съзнанието му най-накрая бе обработило информацията и той бе способен да мисли рационално.Тя го милваше и повтаряше "Било е нещастен случай скъпи...такива се случват непрекъснато."Тези нейни думи се бяха запечатали дълбоко в съзнанието му.С пъхането на ключа на вилата,той сякаш ги отключи и те с пълна сила се стовариха върху него , сякаш слон бе стъпил върху гърдите му с цялата си тежест.Въздухът излезе от гърдите му и той бе принуден да клекне
-Дан...Дан,чуваш ли ме ? Какво ти е? - сега осъзна,че Ади му бе говорила през цялото време.Вината бе отровила цялото му тяло.
Единственото което успя да направи,бе да посочи с пръст към вратата.Момичето я погледна и тръгна към нея,докато Дан пълзеше към градинката,очевидно за да повърна.
Вече бе стигнал до там,но не бе достатъчно далеч,за да чуе открехването на вратата , последвано от писъка на приятелката му.
Виеше му се свят.Успя да се изправи и да отиде до нея,за да я прегърне.
-Влизай в колата.-тя кимна , изтри сълзите си и се затича към колата.-Аз ще събера багажа.-прошепна той и влезе в къщата без да затваря вратата.
Разбира се,както и очакваше,миризмата на кръв,издигаща се като стена пред него,го блъсна.И макар да бе вампир,миризмата не му се стори някак изкусителна,тъй като за кръвта,която бе на пода,бе виновен той.Така де,тази по пода,стълбите,стените,мебелите и изобщо за цялата кръв наоколо. Докато се изкачваше по стълбите,окъпани в кръв,ритна един човешки пръст надолу по стъпалата.Той се търкулна и падна долу със съвсем тихо "туп" . Скоро беше в стаята си...започна да прибира книгите си в един от големите сакове.Докато ги прибираше,от един от рафтовете се търкулна едно око.
Интересно,частите на госпожа Чан наистина бяха навсякъде из къщата.Хората на Магнус (така се казваше вампирът,който ги преследваше) изглежда добре си бяха свършили работата.
Дан въздъхна...лошият късмет сякаш го съпътстваше през целият му живот.
Скоро саковете бяха готови.Той извади телефона си,набра номера от листчето в джоба си и зачака.Въпросният човек вдигна и Дан заговори.
-Лейси,след по-малко от час ще сме при теб,приготви стаята за гости.-изстреля той,без да чака отговор и затвори.
Огледа за последно стаята,преди да излезе.След като се увери,че е прибра всичко нужно,се отправи надолу...но внезапно от долният етаж се чу чупене на нещо стъклено.
-Ади,казах ти да стоиш в колата!-изкрещя той и се втурна надолу по стълбите.Единственото,което видя,бе как вратата се затваря с блъсък.Малко преди да излезе от къщата видя нещо.Нещото беше на масичката в дневната.Беше малко листче,на което с красив почерк бяха написани следните думи :
"Не беше Магнус.
Бар Night,утре,точно в полунощ...ако не искате друг да разбира къде е мечът на Разиел. x x x"

***
-Ако само и бях казал да се прибере...
-Дан,престани,не си могъл да направиш нищо по въпроса.Кучката,която е написала бележката би я проследила навсякъде,просто за да те накара да се чувстваш виновен.
-Откъде знаеш,че е жена?-попита той.
-По почерка й...Аз се сещам само за една кучка,която ни има зъб , а ти?-той въздъхна.Колкото и да отричаше,Ади бе права.Клариса бе разбрала къде е вилата им...но как?
Телефонът му иззвъня.Беше номерът на сестра му.
-Лейси,не мога да говоря сега,шофирам...
-Здравей,секси.-позна подлият глас на блондинката веднага.Натисна спирачките с всичка сила и тъй като бе твърде шокиран , за да и отговори,просто замълча.От другата страна Клариса се засмя зловещо.-Знаех си,че ще си заинтересуван да разбереш какво се случва със милата ти сестричка.
-Искам да говоря с нея.
-Не ти решаваш какви са правилата,скъпи...
-ПОДАЙ ТЕЛЕФОНА НА СЕСТРА МИ,СКАПАНА КУЧКО-изкрещя той и чу как русокоската съска в отговор.
-Дан...тук съм.-той позна веднага гласа на сестра си.-Спокойно,мечът на Разиел е на сигурно място,тя никога няма да го...
-Достатъчно - той усети как тя се усмихва зад телефона.-Вече се досещаш защо искам да си поговорим.Утре ще те чакам в бара.Ако не дойдеш,сестра ти умира.Просто като да откраднеш бонбон от дете.До скоро.
-Чакай ! - извика той,но твърде късно.Тя бе затворила.
Удари волана с все сила.
***
Скоро вече бяха във вилата на дядо му Валънтайн.Дан бе разказал всичко на Ади.И двамата бяха толкова напрегнати,че не успяха да мигнат почти цял ден.След поредното издишване на момчето,приятелката му сложи ръка върху гърдите му и прошепна :
-Всичко ще бъде наред.-напоследък често чуваше тези думи от нея.Но никога не можеше да устои на нежният й,топъл глас.Той я целуна и малко след това умората взе връхната си точка.Той потъна в обятията на съня.
avatar
Дани Джаксън
Завършен вампир
Завършен вампир

Брой мнения : 79

http://www.facebook.com/x.frozenheart.x

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Валънтайн

Писане by Адриана Хемпсуърт on Пон Мар 05, 2012 5:58 am

Дан и Ади се качиха в колата и тръгнаха към вилата му. Бяха доста мълчаливи, защото през целия път, нито един от двамата не каза нищо.
Скоро стигнаха.
Младежите отидоха до вратата. Изведнъж Дани спря с всички движения и просто застина на едно място. Дори не отговаряше на Ади, която всячески се опитваше да разбере какво му е и да му помогне по някакъв начин. Сърцето й затуптя силно. Притесни се. Но и главата й се замая от миризмата на нещо което при други обстоятелства би желала.
- Дан?! Какво ти е? – питаше го трескаво тя, докато накрая той не й отговори. Макар и с жест, пак беше знак че е по-добре. Може би. Той посочи вратата. Чернокоската погледна вампира с въпросителен и неразбиращ поглед, но след това просто реши да направи това, което той искаше от нея. Да отвори вратата.
Приближи се с плахи стъпки до масивната дървена врата и сложи ръката си на нея. Не беше убедена, че да я отвори ще бъде най-добрата идея, но въпреки това насочи малка част от силата си върху ръката, побутвайки вратата лекичко. В момента в който тя се открехна, силната металическа миризма на кръвта обгърна девойката. Но беше неприятна. Адриана отвори вратата по-широко и при гледката която се разкри пред очите й, тя изписка ужасена, направи крачка назад и просто спря да прави каквито и да е движения. Запуши устата си с ръка, защото в противен случай отново щеше да изпищи. Искаше да откъсне погледа си от раздробеното тяло на госпожа Чан, но не можеше. Очите й започнаха да се пълнят със сълзи, а в гърдите й се образуваше една огромна топка, която сякаш я притискаше, пречейки й да си поеме въздух.
- Влизай в колата – гласът на Дан за малко успя да я върне в реалността, но просто беше загубила контрола над тялото си и не можеше да помръдне. – Ади – каза й той, като се приближи до нея. Хвана я за ръката и я дръпна настрани. Тогава момичето се съвзе, до колкото беше възможно. – Влез в колата, аз ще събера багажа.
Хемпсуърт кимна с глава и прехапа долната си устна. Отиде до колата и преди да отвори вратата, погледна към къщата. Пое си дълбоко въздух и влезе в превозното средство. Все още не можеше да повярва на това което бе видяла.
След малко момчето се появи в колата. Двамата стояха безмълвни близо пет минути, втренчени в една точка.
- Ако само и бях казал да се прибере... – обвиняваше се Даниел.
-Дан,престани,не си могъл да направиш нищо по въпроса.Кучката,която е написала бележката би я проследила навсякъде,просто за да те накара да се чувстваш виновен. – опита се да го успокои момичето. Тя сложи ръка на рамото му. Гледаше го напрегнато.
-Откъде знаеш,че е жена?-попита той очудено и извърна глава към нея. Въпроса му беше напълно уместен.
-По почерка й...Аз се сещам само за една кучка,която ни има зъб , а ти? – обясни чернокоската и присви очите си недоволно. Клариса. Тъпата надувка, която два поредни пъти бе вдигнала нервите на Адриана и единственото, което изникваше в главата на момичето, когато се сети за тази русокоса кучка, беше как я влачи по улицата, дърпайки я за косата. Всъщност, това беше най-малкото и най-безболезненото нещо, което Ади си мислеше да направи с нея... Но това е друг въпрос.
След малко телефона на Дан прозвъня. Червеноочката се обърна на другата страна, загледана във вратата на вилата. Все още я побиваха тръпки, само като си помислеше за останките от тялото на госпожа Чан. Момичето затвори очи и се заслуша в разтревоженият и в същото време изнервен глас на приятеля си.
- ПОДАЙ ТЕЛЕФОНА НА СЕСТРА МИ,СКАПАНА КУЧКО – извика той, което предизвика вниманието на Адриана. Тя юмруците си и въздъхна шумно. Разбира се, че Клариса беше виновна.
- Трябваше да я довърша още първия път... – прошепна през зъби момичето, след като Дан приключи разговора.
Във въздуха се усещаше напрежението което се излъчваше и от двамата. Лицето на момичето изгаряше, а очите й бяха станали по-червени от всякога. И защо? Заради русокосото създание, което се оказа доста по-умно от колкото изглежда. Мразеше я. Искаше да я убие с двете си ръце, въпреки че не беше от хората, които биха отнели човешки живот просто ей така. Но тя си го заслужаваше. И щеше да си го получи. Ади скръцна със зъби нервно и затвори очи, опитвайки се да се успокои.
След малко потеглиха.
Колата спря пред някаква къща. Голяма, масивна къща, с доста голям двор. На пръв поглед изглеждаше като къща на ужасите, но иначе беше красива.
Хемпсуърт слезе от колата и след като затвори вратата, опря гръб на нея. Пое си дълбоко въздух. Нещата отново се бяха объркали за тях. Отново проблеми. Точно когато имаше надежда, че всичко ще бъде наред, хаоса отново се завърна. Но защо точно на тях?! С какво бяха по-различни от останлите, че всичко им се струпваше така на главите. Толкова много хора и създания ги искаха мъртви. Понякога Ади се чудеше как изобщо е все още жива. И тогава отговора на въпроса й се появяваше точно до нея, за да я спаси за пореден път. Дани. Ако него го нямаше, до сега тя щеше да бъде захвърлена в някоя канавка, изгниваща и забравена от всички.
Качиха се в една от спалните. И тя и той бяха много изнервени от случващото се. Но червеноочката не можеше да гледа приятеля си в това състояние. Отиде до него и сложи ръцете си от двете страни на лицето му.
- Всичко ще бъде наред – прошепна му тя и преглътна шумно. Не беше напълно обедена в думите си. Дори започваше да се чуди дали някога ще спре всичко това, но въпреки това трябваше да му вдъхне надежда. – Ще спасим Лейси. Всичко ще бъде наред!
Даниел хвана ръцете на Ади и я целуна. Момичето затвори очи, опитвайки се поне за един миг да забрави за всичко. Но не успя.
След малко видя как вампира се унася в сън, а тя отиде до прозореца и се подпря на стената загледана навън. Беше уплашена от всичко което се случваше, но се държеше само и единствено заради любовта на живота си. Той й даваше сили да продължи да се бори.
И изведнъж, образа на Клариса се появи в съзнанието на момичето. Отново усети как гнева се надига в гърдите й. Тя си пое въздух, защото за сега, щеше да е по-добре да спре да мисли за тази кучка. Отиде в леглото при Дан, който вече спеше дълбоко, и го прегърна нежно. Не можеше да заспи, защото всеки път щом затвореше очи виждаше тялото на Чан или лицето на Клариса. Но скоро клепачите й започнаха да натежават и се унесе в сън...
avatar
Адриана Хемпсуърт
The Red Ones
The Red Ones

Брой мнения : 57

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Валънтайн

Писане by Дани Джаксън on Сря Мар 07, 2012 9:03 am

Тялото на Лейси лежеше пред Дан.Главата й,захвърлена небрежно до нея,бе обърната към него.
-Лейси? -попита той,но не получи отговор.Очите й бавно започнаха да променят цвета си - от аленочервено към кехлибарено кафяво - сякаш изгасваха.От устата й потече струйка кръв.
Той допря дланта си до студената й буза.В този момент челюстта й се стегна,тя го погледна и му каза:
-СЪБУДИ СЕ , ДАН!
***
Вампирът извика и отхвърли с всичка сила тялото на Ади от себе си.Тя се изправи и го погледна така,сякаш той току-що бе зашлевил шамар на баба й.
Скри лицето си в длани и изпусна въздуха , събрал се в гърдите му,звучно.
-Дан,сънуваше кошмар...бълнуваше и...
-Съжалявам - прошепна той,прекъсвайки обърканата си половинка.Взе ръката й и я придърпа до себе си.Тя несигурно седна до него и го оставя да я прегърне.
-Колко е часа?
-След около час трябва да се чакаме с Клариса в бар Night...-той сви вежди,сякаш "Клариса" и "бар Night" бяха сложни термини в химията,чието значение той не знаеше. - Клариса,Дан.Момичето,което държи сестра ти...
-Да тръгваме.-прекъсна я той и се изправи рязко,от което му се зави свят и за момент му причерня.
-Сигурен ли си , че си добре?-попита го загрижено тя.
-Да...не...не знам.-отвърна той и прокара пръсти през гъстата си коса.Опита се да събере мислите си , които се бяха разпръснали из всички тайни кътчета на съзнанието му (сякаш си играеха на криеница),на едно място,от което му се зави още повече свят.Бе един час преди полунощ,а в къщата нямаше ток.Щракна с пръсти и свещите на най-близкият до тях свещник се запалиха и осветиха помещението,хвърляйки танцуващи сенки из него.
Мислите спринтираха в главата му ... сякаш присъстваше на конно надбягване...на първо място беше номер едно - а именно Лейси,номер две - Клариса,номер три - сигурността на Ади и накрая,но не и на последно място ,номер четири - срещата им с блондинката.Всички тези мисли бяха заличени внезапно и в съзнанието му изникна разтревоженото изражение на половинката му.Обърна се,тя беше на сантиметри от него.
-С теб съм - прошепна тя и го целуна нежно.Както винаги,това му помогна отново да стане мислещ рационално хрисим вампир,какъвто си е по принцип.
Минута по-късно се бе облякъл и бе готов за тръгване
Наметна се с шлифера си,изчака Ади да излезе преди него и заключи вратата.
***
-Дан,ами ако това е някакъв капан - попита боязливо тя,когато воинът паркира колата си пред бар Night.
-Нямаме друг избор , Ади.Не можем да рискуваме.Те държат сестра ми...-Тя сви устни и кимна с глава.Представи си как подпалва главата на русокосият изрод , което определено оправи настроението й.
Пристъпи бавно в бара и бе посрещнат от отблъскващият мирис на цигари,изгоряло олио,а нещо развалено и...парфюма на Клариса,която стоеше на масата в дъното и си оправяше грима.Когато ги видя , им помаха и им подаде знак да сядат до нея , сякаш бяха най-добри приятели и всеки ден си пиеха кафето заедно.
Той изръмжа и тръгна бързо към нея.Хвана я за врата,но в този момент тя също изсъска звучно и Дан бе принуден да седне.Опита се да се изправи,но не успя.Започна да замахва с юмруци към нея,но изглежда имаше нещо като невидима стена между тях.Русокоската се обърна към Ади и заговори първа :
-Ще се присъединиш ли към нас или...?-Ади мълчеше.Дан въздъхна - това вълчание най-много го притесняваше.Той го наричаше "Затишие преди буря".За секунди Ади сякаш бе изпаднала в кататония ,но след това лицето и се изкриви в зловеща гримаса,отвори уста,готова да зафучи,но Дан каза:
-Седни . - тя забоде аленочервените си очи в него , сякаш му казваше "Ти на нейна страна ли си?" , но въпреки всичко се намести до него и впи поглед в къдриците на момичето...изглежда проверяваше дали няма контрол над стихията огън...толкова идеи и се въртяха в главата.Около една минута мълчаха,което накара червеноочката да започне да се върти непокорно.Обърна се към гаджето си и нещо в погледа на Дан я стъписа още повече - той гледаше Клариса така, сякаш седи пред телевизора и гледа интересно предаване по Нешънъл Джиографик.
- Е, какво искаш от нас ? Защо ни доведе тук? - дрезгавият му глас запълни тишината и Ади трепна от спокойствието, с което бе изпълнен той.
-Съжалявам, че закъснях - чу се странно познат глас от другата част на бара.Вместо Дан да кимне на приятелката си,за да я успокои, той кимна на Клариса. Какво по дяволите се случваше ?
-Дан! - извика някой, също новодошъл.
-Лейси! - изправи се той и въсщият момент изпита нечовешка болка.Сякаш всеки един сантиметър от тялото му гореше.Очакваше да види пламъците,дима,разлагащата се плът,но нищо от това не се случи.Чу някой да крещи,но в последствие установи,че чува собственият си писък.А когато болката спря,като ехо на неговият писък заглъхнаха тези на Ади и Лейси.
-Достатъчно - прошепна Клариса.Магнус застана зад нея и дръпна косата й.
-Държа те жива, само защото си ми племенница. Ако още веднъж дори ти мине през ума , да ми нареждаш , ще бъдеш следващата .-каза той през зъби и посочи тялото на Дан,който тъкмо се изправяше,държейки се за гърдите.
-Е,ти водиш.-каза Магнус и напусна бара.

avatar
Дани Джаксън
Завършен вампир
Завършен вампир

Брой мнения : 79

http://www.facebook.com/x.frozenheart.x

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Валънтайн

Писане by Адриана Хемпсуърт on Съб Мар 10, 2012 6:21 am

Ади беше леко разколебана относно ходенето в бар Night, но наистина нямаха избор. Лейси беше в опастност и трябваше да отидат.
Тя си облече един бял потник, придружен със сини джинси и гуменки и беше напълно готова за срещата с русата проклетница. Нарочно се бе облякла достатъчно удобно за да може да се защити или просто да убие Клариса.
Качиха се в колата и потеглиха.
- Дан...Ами ако е капан? – попита Ади с леко разтревожен глас.
- Нямаме друг избор , Ади.Не можем да рискуваме.Те държат сестра ми... – отвърна й той и за пореден път беше прав. Момичето въздъхна и се почеса по челото. Нямаха избор, но въпреки това се страхуваше, че може би това ще бъде краят. Всъщност...те толкова пъти се бяха отървавали от смъртта, така че надали точно сега щеше да им се случи. И двамата бяха подготвени за най-лошото, така че щяха да се справят със ситуацията. Но Дани бе готов на всичко за сестра си, а тези които я държаха знаеха това много добре и най-вероятно щяха да го използват срещу него.
Съвсем скоро колата вече бе паркирана пред заведението. Ади въздъхна шумно, за да се успокои и си каза, че всичко ще бъде наред. Слезе от превозното средство и тръгна редом с приятеля си към входа. В момента в който прекрачиха прага, неприятна миризма на цигарен дим, алкохол, пот и сума ти други неща проникнаха в ноздрите на девойката и това я накара да сбръчка челото си за момент. Как изобщо издържаха тези хора тук?!
И докато тя беше заета да си мисли за това, Дан гледаше към бара, където стоеше Клариса. Чернокоската присви очите си и погледна към момичето с презрение и омраза. Когато видя колко дружелюбно и най-неподправено им маха с ръка единственото което си помисли Ади беше „Използвай я докато можеш...”. Тръгна след гаджето си, като непрекъснато се оглеждаше за опасности, но имаше само пияни и надрусани младежи, които не знаеха къде се намират и какво се случва с тях. Гледката беше ужасна.
След малко, преди Ади да се усети, Дан вече беше при Клариса и правеше опит да я нарани, но нищо не се получаваше. От страни изглеждаше като мим, който определено си разбира от работата. След което неочаквано седна на стола и продължи да си мята ръцете в опит да я достигне.
Хемпсуърт остана права, загледана в русокоската, а на лицето й имаше малка почти незабележима усмивчица, която поне мъничко издаваше мислите й. Единственото което се въртеше в мозъка й беше главата на Клариса, горяща като факла и насиненото й око.
-Ще се присъединиш ли към нас или...? – гласът на Клариса беше провлачен, лигав и изключително дразнещ. Как изобщо я понасяха хората около нея?! Хемпсуърт беше да й отговори с много добър отговор, който изобщо нямаше да й хареса, но Дани сякаш разбра това и я спря, подканвайки я да седне. Тя вдигна леко веждите си, но въпреки това седна. Малко се учуди от реакцията на приятеля си, но не каза нищо. Просто се загледа в земята.
Заслуша се в „разговора” който се водеше между вампира и белязаната. Ама той сериозно ли? Звучеше сякаш...сякаш говореше не на най-големия си враг а просто на...на приятел. Интунацията му беше малко плашеща и не можеше да се разгадае какво е настроението му. Разбира се Адриана можеше, понеже бяха белязани, но това беше още по-странно. И външно и вътрешно бе спокоен. Или беше това, или много добре прикриваше емоциите си.
-Съжалявам, че закъснях. – гласът прекъсна мислите на девойката и я накара да се обърне към човека от който дойде. Изглеждаше й познат, твърде познат дори. Присви очите си лекичко и се вгледа във фигурата на мъжа. Магнус. Това гадно копеле...трябваше да умре!
Тези нейни мисли я стреснаха до някъде. Никога не бе желала смърта на който и да било, а сега просто ей така без да й мигне окото, би убила. Но отново, най-странното беше че Дани дори не се обърна към Ади, за да се опита да й обясни какво става тук. Той се обърна към, към Клариса.
„Какво ти става?!” попита го тя мислено и на лицето й се появи тревожна физиономия. Но не получи отговор от него.
Изведнъж Дан се приви от болка. Лицето му почервеня, а вените на ръцете му изпъкнаха повече от обикновено.
- Дани! – извика Ади и за един кратък миг се изправи и отиде до него, но не можа дори да го докосне. Сякаш някаква стена я спираше. – Какво му правите?! Спрете – извика тя отново и направи пореден опит да се доближи до приятеля си. Лейси, която преди малко се бе появила и някакъв грамадан я държеше за ръцете, също правеше опит да изтича при него и да му помогне. И в този момент болката от него спря така внезапно, както се бе появила, разбира се не напълно. Само че последва един доста странен и непридвидим момент. Магнус се приближи до Клариса и я дръпна за косата. Това до някъде достави удоволстви на Ади, защото виждаше как очите на девойката се насълзяват от скубенето.
- Държа те жива, само защото си ми племенница – очите на чернокоската се разшириха, а устните й се отвориха. За малко да издаде стон на очудване. Никога не би си помислила, че Клариса може да има роднинска връзка с този вампир. Никога. Той беше красив, тя не беше. Кой би си помислил?
-Е,ти водиш. – изръмжа Магнус и бутна Дан да върви напред. Ади също бе изблъскана от някакъв вампир, който дори не бе забелязала по-рано. А уж се оглеждаше...
След малко излязоха навън и отидоха зад заведението. Там също имаше паркинг, но беше за персонала, и точно сега нямаше никакви коли.
Ади беше малко изплашена за това което ще последва, защото държанието на Даниел беше коренно различно от допустимото. Това можеше да му изиграе лоша шега. А може би целта му бе да изглежда по този начин? Не можеше да разбере отговора на въпроса, и това я побъркваше. Но външно изглеждаше хладнокръвно и съвсем спокойно. Стараеше се да изг
лежда така.
avatar
Адриана Хемпсуърт
The Red Ones
The Red Ones

Брой мнения : 57

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Валънтайн

Писане by Дани Джаксън on Съб Май 05, 2012 8:25 am

Отвън ги чакаха още петима огромни вампири.Единият от тях изръмжа, когато Дан го изгледа злобно,затова той пристъпи назад.
-Водиш си още приятели за купона. Усещам, че ще си прекараме страхотно.
-За всеки случай. Познавам всеки твой ход, Джаксън.-докато го казваше,над главата му се извиси огромен камък.-О,споменах ли,че ако използваш способностите си,кучката и сестра ти умират ?-в този момент камъкът падна на земята.
-Изглежда си го пропуснал-отвърна саркастично Дан с леден тон. Магнус се засмя, сякаш момчето му бе казало най-смешният виц на света.-Така,води ни .
-Накъде да ви водя ? - отвърна въпросително воинът.Магнус се усмихна.
-Към мястото,което ще промени живота ми ...и вероятно ще спаси твоя и този на приятелите ти,ако не побързаш.
-О,страхувам се,че най-близката тоалетна е на...-в този момент най-близкият до него вампир му удари плесница.За няколко секунди Дан се държеше за главата.Имаше чувството,че дузина камъни са се стоварили върху главата му.Някъде далеч чу женски глас да вика името му.Някой го хвана за ръката.
-Още един път ще повторя и ще те накарам да ме молиш да те убия.Заведи ме при меча на Разиел.-Дан кимна с глава и тръгна към колата си.До нея бяха паркирани пет огромни черни коли,които сякаш се сливаха с нощта.Един от вампирите хвана Ади и Лейси за ръцете,а те започнаха да се съпротивляват.
-Правете каквото ви казват-каза той с вледеняващ глас ,като акцентира всяка своя дума. Те го погледнаха уплашено с недоверие,но кимнаха. " Дано знаеш какво правиш" - Ади отправи мислено послание към него.Той само и намигна и гигантът ги отведе към една от колите.
Даниел влезе в своята кола и тръгна към вилата.Следващото,което си спомняше, бе как слиза от нея и пристъпва към вилата си.
- Хубаво местенце си имате.Да вървим- Магнус отново се усмихна, разкривайки двата реда остри зъби,от които воинът настръхна.Той само се усмихна в отговор,след което тръгна към входа на огромната мрачна и празна къща.
Подземията бяха студени.От устата му излизаше пара.Не виждаше нищо,затова щракна с пръсти и внезапно от нищото се появиха десетки факли,пламтящи със син огън.Глупавите придружители на Магнус ахнаха в учудване,докато той просто вдигна вежди.Какво ли се въртеше в главата на безпощадното копеле.Дан не се бе изправял срещу такъв вампир.Блокираше своите , а както и тези на компанията си,мисли и можеше да ти причини унищожителна болка с един поглед.Можеше да ги избие само с едно щракване на пръсти. И най-вероятно щеше да го направи. Веднага щом получеше това, което иска. Воинът все още не бе дал всичко от себе си...то тепърва предстоеше.
Встрани от тях , на стената висяха две ками с чудати форми.Той затвори очи и мислено изтегли една от тях.Сега тя висеше във въздуха,точно над главата на Магнус.
- Грешен ход - каза той и Дан нямаше време да помисли. Лейси падна на земята и започна да крещи. Момчето замахна към него,но той бе подготвен. Насочи пистолет право към лицето му и в същият момент сестра му спря да вика.
- Пистолет? Шегуваш ли се ?
- Май забрави нашата уговорка, а ? Използваш ли силите си, сестра ти умира-учтиво му напомни Магнус. - Това беше последното ми предупреждение, а сега ме отведи при меча на Разиел.-Дан изръжма заплашително, а червеноокият вампир се изсмя в лицето му.Взираше се в малките му , изпълнени със зло, очи и се опитваше да му покаже как го разкъсва на парчета в съзнанието си.Той изглежда схвана намека и въздъхна.
-Хайде, Джаксън. Така или иначе няма да използваш меча. Нямаше нужда да се стига дотук , ако не беше такъв инат. Уверявам те, че ще бъде в добри ръце. - Дан за последно изгледа Магнус с колкото омраза можа и се обърна напред.Минути по-късно се озоваха в задънена улица.
-Какви игри играеш с ... - Дан вдигна ръка и вампирът млъкна насред изречението. Воинът постави пръсти върху един от камъните и го натисна. Внезапно пред тях започна да се показва едно ново, огромно помещение. Камъните сякаш са пренареждаха, за да им направят път. Магията, която се бе настанила в тази стая с години, се усещаше. За момент се чуваше само оглушителната тишина, след което Магнус пристъпи напред.
-Невероятно...-прошепна той.-Но...къде е мечът ? -обърна се рязко той и Дан сключи вежди въпросително,след което "старият му приятел" го стисна за гърлото. - Имаш три секунди да ми кажеш къде е меча или всички ще умрете ! - изръмжа той.
-Едно...-Къде беше мечът ? Дан винаги си е мислел, че той е в тази стая... - Две...-Чакайте малко.Какво беше казвал дядо му? Мечът ще се покаже само пред достойния. - Три...
-Praeclarum.Custodem.Ovium.Lupum. - прошепна воинът и в стаята се чу оглушителен пукот.В средата на помещениято имаше огромна плоча, която се разтвори и под нея нещо заблещука. Мечът на Разиел.
Магнус отпусна хватката си .
-Чудесно...-прошепна той.
-Мечът не бива да бъде докосван от недостойни вампири ! - изкрещя Лейси.
-Тогава не виждам какъв е проблема, скъпа - усмихна се в отговор Магнус.
-Добре тогава...но преди да го докоснеш, трябва да изречеш думите, които ще отключат магията му и ще ти дадат безсмъртие. - сестра му изглежда нямаше да продължи мисълта си , затова вампирът я подкани.
-И изглежда нямаш търпение да ми ги кажеш .
-Ти никога няма да бъдеш достоен за меча,гадно копеле - каза тя , пристъпи към него и се изплю в лицето му.Преди той да отреагира , тя се обърна към Дан , който все още се чудеше за какви думи говори тя.Никога не беше чувал,че за да заработи магията,трябва да бъдат изречени някакви думи , когато внезапно се сети...той и кимна.Магнус я докосна с пръст и тя падна на земята.Воинът захапа юмрука си, за да не изкрещи.Но точно тогава гърдите на Лейси се надигнаха.Явно все пак я беше оставил жива.
-Стига-извика Дан.
-Давам ти последен шанс - Магнус посочи с пръст към него -Каж...
-Аliquis invitis spiritus venit - прошепна момчето и си даде мирен вид.Внезапно стаята се изпълни със яркозелена отровна светлина и всички закриха очи и изсъскаха.Скоро започна да изчезва малко по малко и сякаш самият меч я погълна.Накрая само той сияеше в призрачно зелено.
-Това е вълшебно...-промълви Магнус и вдигна меча.-Да, чувствам силата му- каза той и се засмя. Миг по-късно очите му сякаш светнаха в зелено.
-Шефе, има ли нещо? - попита един от глупавите му лакеи.
-Не, всичко е наред,аз просто... - от устата му излезе дим. На лицето му се изписа огромен въпросителен знак. Опита се да хвърли меча настрани, но той сякаш се бе залепил за ръката му. Всичките му воини му се притекоха на помощ.
-Ади, сега ! - тя кимна с глава и му подаде една факла . Той я улови точно навреме,за да я завре в гърлото на един от вампирите, които го нападнаха, когато го видяха с оръжие в ръка.За останалите дори не му се наложи да използва телекинеза. Нужно беше единствено да призове Огънят. Секунди по-късно усети топлината му . - Няма да откажа малко помощ, Огън.-чу се изсвистяване и внезапно в цялата стая сякаш се изпълни светлинно шоу. Зелени и сини светлини сякаш танцуваха наоколо. Когато всичко приключи , на земята лежаха вампирите, които помагаха на Магнус, изпепелени. А що се отнася до него, от носът,устата,очите и ушите му излизаше дим. Очите му светеха в зелено и целият се тресеше. Накрая избълва зелено-син пламък и се превърна в пепел. Малко,преди това да стане, изгледа Дан с най-унищожителният поглед, на който бе способен.Когато всичко свърши, воинът изтича при сестра си и я стисна за ръката.Беше толкова близо до него,а едновременно с това толкова далеч. Със същият успех можеше и да е на другият край на света. Той взе меча и и го постави на гърдите и.
-Какво правиш ? И нея ли искаш да убиеш ?-извика Ади.
-Действа само веднъж. Използвах магията, която може да дава безсмъртие , но да речем , че я пренастроих . Тя може да бъде използвана само веднъж и сега аз я изхабих , за да унищожа Магнус. Сега може единствено да лекува и да премахва магия.
-Магнус има способността да се регенерира.-прошепна Клариса, която се бе свила в ъгъла на стаята.
-А що се отнася до теб, кучко - започна Ади,но Дан я спря.
-Тя е с нас.-каза рязко той и нямаше време да чака реакцията й , защото Лейси внезапно се вдигна. Оцъкли червените си очи,погледна Дан и го прегърна.
-Успя ли? Уби ли го ? - попита тя.
-Да...всичко свърши-усмихна се той.
-Но не чу ли какво каза Клариса ? - намеси се Ади.
-Да, помислили сме и за това. - кимна Дан и погледна към русокоската.
-Единственият начин Магнус да бъде унищожен, е да бъде хвърлен във вечните пламъци, които прадедите ни са измагьосали в Трансилвания. Оттам вече пътуват воините, които да хвърлят прахта му в тях . Ще бъдат тук още преди той да успее да се материализира.-Ади дълго мълча, но накрая се усмихна и я удари по рамото.
-Все още си кучка и все още искам да ти счупя носа...-Клариса я изгледа въпросително - но да, благодаря ти - усмихна се Ади и двете се прегърнаха.-Добре , стига сантименталности.- всички се разсмяха.
***
Час по-късно старейшините дойдоха да приберат праха на Магнус и благодариха на всички за помощта. Опитвали са се да го убият с години.А що се отнася до мечът...те взеха също и него. Дан прецени, че те биха могли да го опазят най-добре,тъй като самият предмет може да прояви характер след век...и тогава ще се проведат още кръвопролития, затова прецени, че ще е най-добре да се довери на тях.Клариса се прибра в Трансилвания с тях.Лейси остана във вилата, а Дан и Ади трябваше да бягат , защото ако Клариса знаеше за убийствата, които са извършили, значи знаят и още вампири, които определено не им мислят доброто.

avatar
Дани Джаксън
Завършен вампир
Завършен вампир

Брой мнения : 79

http://www.facebook.com/x.frozenheart.x

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Валънтайн

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите