Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Предишната тема Следващата тема Go down

Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by -Valeria on Пон Фев 22, 2010 2:00 am

Спечелете Безсмъртни - "Вечна"





Здравейте, скъпи потребители!
Наближава излизането на новата поредица Безсмъртни –„Вечна” и на нашите
Приятели от СофтПрес ни уредиха с три броя от книгата, които да
Раздадем на вас –потребителите.
По тази причина правим този конкурс.



Конкурса е във връзка с това да ни покажете колко голям фен сте на
Вампирите и колко голяма фантазия имате.Като ни изпратите история
(разказ) на тема :

„Страшни историй край огъня – Вампирите”

Правилата са :
1. Разказът ви трябва да е най-много 2 страници на “Microsoft Word”.
2. Това, че темата е за вампири, не означава, че можете да използвате героите от наскоро нашумелите и познати поредици. Измислете си ваша история с ваши герои.
3. Имената на геройте от 'Училище за вампири' не са позволени





Моля, когато изпращате материалите си, ни изпратете и:


Три имена:
Телефон за връзка:
Адрес:

Историите изпращайте на : the_house_of_night@abv.bg


Крайния срок за изпращане на материалите : 23:59 – 11.ІІІ.2010 г.

Личните данни няма да се използват по какъвто и да е бил друг начин, освен при евентуално печелене на конкурса от Ваша страна, при което ние ще ги предоставим единствено на издателя, за да може да Ви бъде изпратена наградата.




“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by -Valeria on Съб Фев 27, 2010 1:13 pm

хайде хора дайте го по дейно ,знам че можете SmileSmile




“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by ???? on Нед Фев 28, 2010 1:39 am

Аз пратих. Very Happy

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by -Valeria on Вто Мар 02, 2010 8:02 am

Хора имате още 8 дена до края на конкурса . Хайде давайте искам да видя резултати SmileSmile




“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by ???? on Вто Мар 02, 2010 11:07 am

И аз пратих.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by ???? on Съб Мар 06, 2010 11:45 am

Е,реших да си изпробвам късмета и аз x] Успех на всички!

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Anna-Liq Storm on Съб Мар 06, 2010 7:27 pm

И аз бях пратила
avatar
Anna-Liq Storm
Воден елемент
Воден елемент

Брой мнения : 228

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by -Valeria on Сря Мар 10, 2010 4:46 am

Така конкурса приключи , а ние взехме нашето решени , кой да са победителите избора беше наистина труден , но накрая взехме решение и така
Ще ги напиша по никове , аз знам кой са Wink
Победители в този конкурс са :

1во място : Mary-Kate Olsen
2ро място : Lily Sawyer
3то място : Nereya




Честито на победителите , а останалите не се отчаивайте , др месец отново ще има конкурс , може пък там вие да сте победителите



П,п. А ето и творбите на Победителите


Mary-Kate Olsen

Родена съм в Амалфи през 1922, малко градче близо до Неапол. Град на
мечтите, където планините биваха погълнати от морето, а къщите бяха
построени на самия им край. Истински рай на Земята. Семейството ми беше
нормално. Мисля, че това го описва най – добре. Баща ми беше местния
свещеник, а майки ми работеше като учителка по история. От тях наследих
любознателността си и желанието за живот. Баща ми винаги казваше, че
животът е дар и той трябва да се изживее пълноценно, а само божията
воля е тази, която решава докога ще продължи този дар.
„Живей и бъди щастлива, за да зарадваш ангелите на небето.” – казваше често, докато още бях малко момиче.
Майка ми от друга страна, допринесе за вечната ми любознателност и интереса към съвременното и античното.
Не знаех, че бях прокълната да изпитам и друга такава.
Когато бях малка, обожавах да се ровя из пясъка. Нямаше по – любима
игра за мен от тази. Представях си, че съм пират, който заравя
съкровището си и скривах малки блестящи камъчета. След известно време,
във фантазиите, се превърнах в археолог, който открива заровено
съкровище.

Точно тази игра определи животът ми по – нататък. Заминах да уча
старогръцки и антична култура в Рим. Там се запонах с *Ивон
(французойка, с която бързо се сприятелих). Какво мога да кажа за Ивон?
Купонджийка от класа...ако някога се случи да я предружавате, ще
разберете за какво говоря. Беше запозната с всяко тайно кътче на града
и ако я оставиш ще те замъкне и на края на света, увлечена по
последната си идея.
Казват, че противоположностите се привличат. Е, това е на лице! На мен
ми дай някоя интересна легенда или учебник по история и може спокойно
да ме оставиш, без да се претисняваш, че ще скучая. Но това не спираше
Ивон... Точно нейните купони, ме срещнаха с Клаус.

В един малък бар близо до университета, който беше последното откритие
на Ивон, аз останах очарована от мистериозния, красив и загадъчен мъж
седнал в дъното на упушеното помещение.
Но това не беше всичко в него. Впоследствие открих удивителните му
познания по история и античност, подкрепени с факти, за които дори не
бях подозирала – а се считах за експерт в тази област. Увлечена в
новооткритите си чувства, неусетно мина месец от познанството ни.
Еуфорията вероятно щеше да продължи, ако случайното ми прилошаване ,не
ме испрати в лекарския кабинет.

След редица изследвания, диагнозата направо ме потресе – Не повече от
два месеца живот и то точно в момента, когато се чувствах най щастлива.
Първоначалния шок, беше неуписуем, но реших да исползвам максимално
пълноценно и малкото време което ми остава. Можех ли да бъда недоволна?
Видях Рим, познах любовта и бях подготвена, че когато господ реши, ще
ме вземе при себе си.
Щом Той беше решил така , значи имаше някакъв смисъл това да се случи. Приех съдбата си без да съжалявам за нищо.
Клаус обаче, не беше на това мнение.

От момента в който му казах, нещо в него сякаш се промени. Златистите
му очи станаха замислени, сякаш обмисляше нещо с изключително значение.
Усещах, че се отдалечава от мен и дори очаквах всеки момент да сложи
край на връзката ни, но това така и не се случи. Не можех да го
задължа, след като съм обречена, да сподели моето страдание, но не
можех и да го изгоня. Привързаността и нуждата към него в тези последни
дни, ме правеше леко, егоистично настроена, а той изглежда нямаше нищо
против, да ме изпрати до края на житейския ми път. И ето,... по
негласно споразомение, никой от двама ни, не споменаваше приближаващия
край. Не правихме планове, забавлявахме се и живеехме основно за мига.
Предположих, че това е неговия начин да се сбогува.
Когато признаците на болестта се проявиха и аз вече бях основно в
леглото, стана така, че вместо той да ме успокоява, го правех аз.

Отпусната върху меката постеля стисках неговата ръка въпреки, че клепачите ми натежаваха.
И тогава усетих болката. Изгаряща и неописуемо жестока, тя сякаш режеше
всяка частица от тялото ми. Мислех, че това е края, но тя не стихваше,
а когато отворих очи отново това не бяха моите очи, не бяха моите
сетива. Клаус седеше до леглото ми, отново стиснал ръката ми в своята.
Не знаех колко време беше продължила агонията - за мен цяла вечност, но
реално ? Той поднесе към устните ми чаша с топла течност, принуждавайки
ме да пия. Гъста и сладка, тя се вля в организма ми, потушавайки и
последните пламъци на изгарящия ме огън. Кръв. Той ме подкрешяше с
кръв. Когато го осъзнах изпаднах в нещо като транс. Минаха седмици,
през които той продължаваше да се грижи за мен по този начин, носейки
ми банки кръв, но аз не помръдвах. Не исках да помръдвам, не исках и да
осъзная случилото се. Нямаше как да не го обвинявам за и глевът в мен
растеше с всеки изминал ден , с всяка изминала нощ, през която не можех
да затворя очи и да заспя.

Един ден той се прибра и положи една червена роза до леглото ми. Това
ме вдигна от унеса. Червеният цвят на цветето, който ярко крещеше в
какво съм се превърнала.
- Но аз не исках! – изкрещях в лицето му и захвърлих цветето в другия
край на стаята. Малките му листенца се разпиляха при удара със стената.
- Изи, чуй! – Клаус обви лицето ми с ръце и ме погледна. Очите му се
бяха променили. Погледът му беше друг, по – дълбок и мрачен, червен, но
не исках да обръщам внимание на това сега.
- Ти , ти ... – заекнах от яд. – Ти нямаше право да взимаш това решение
вместо мен.-замълчах отново - Не разбираш ли, намеси в Божието решение.
За какъв се мислиш ? За него ли ?

Отскубнах се от ръцето му и избягах навън. Нощта бе по- ярка откогато и
да било. Истинска, жива и дишаща, напомняща ми отново за придобитите
сетива. Да, дишаща и толкова апетитна. Ароматна дори бих казала.
Можех да усетя всяко дребно движение на минувачите покрай мен. Завъртях
се бясно, като в дяволска въртележка. Звукът на кръвта, бликаща в
топлите им тела, така ме изкушаваше, че ме докара почти до лудост.
Очите ми се замъглиха от представата, как забивам зъбите си точно в
меката кожа на вратовете им – един след друг. Исках да ги опитам...,
не...нещо повече...исках да задоволя празнотата.
Устата ми бе изгорена и изсушена. Свежият прилив на отрова не направи
нищо, за да прогони това усещане. Стомахът ми се сви от глад, което
беше ехото от жаждата. Мускулите ми се стегнаха.
Тялото ми се сви на паважа и аз спрях да дишам. Опитвах се да се
въздържам, но това не значеше, че няма да се проваля след секунди...

Затворих очи с надеждата за облекчение, но това не бяха човешките ми
сетива. Дори и след като изключих обонянието, оставаше слуха, а
туптенето на малките крехки сърца, беше повече отколкото можех да
понеса в този момент.
Боже защо ме наказа с тази пареща болка? Не ! Клаус защо ми го причини ?
Изведнъж ме връхлетя образът на някакво куче, от чийто врат пиех. Опрях
ръката на хълбока си и видях дясно от мен спасителната уличка. След миг
вече бях опряла гръб на стената, потушила огъня. Клаус, ще ти го върна!
И той вече беше тук или не точно , но щеше да бъде.
Свих се на кълбо, забила нокти в тухлите, притаила дъх и несмееща да
мръдна, за да не върна аромата на кръвта и на страстното желание да
убивам.
- Изи тук ли си ? – каза той тихо.
- Знаеш, че е така. Подушваш ме както и аз те подушвам . .
- Изи, не можех да приема, че ти ще спреш да съществуваш. Разбираш ли
ме ? – той приклекана до мен и се опита да разтресе тялото ми.
- Ти ми взе душата! – стиснах зъби.
Той трябваше да ме отведе в малкия ми апартамент...трябваше да го
направи, защото тук аз бях опасна...бях чудовище, което всеки момент
може да изгуби и малкото контрол който претежава.

В момента, в който прекрачих прага, се заключих в банята. „Аз исках да
убия” Затърках яростно ръцете си със сапун под течащата вода,
несопособна да отклоня поглед от кръвта, която измивах и после от
спомена за нея. Колко само я исках.
Седях така с часове на пода на банята , загледана в течашата вода и в отражението на лицето на един бъдещ убиец.
И тогава го видях как си тръгва и затваря вратата след себе си . „Така
да бъде” - помислих си и изчаках да чуя познатия звук на хлопване и
превъртане на ключа.







“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by -Valeria on Сря Мар 10, 2010 4:47 am

Lily Sawyer:
- Хей, хей хора! - извиках превъзбудено препъвайки се в грубата горска повърхност докато тичах към лагерния огън, около който се бяха събрали приятелите ми.
- Ох Мелани вдишай и издишай. - подразнено изпуфтя Кейси докато ми правеше място до нея на кухия пън.
Последвах инструкциите й и вдишах и издишах дълбоко докато сърцето ми се успокои.
- Добре вижте намерих един стар дневник. - казах им вдигайки го да го
видят.
Страниците вътре бяха пожълтели. Отвън бе обвит в твърда кожа, а
от едната страна със златно бе изписано голямо А. Разтворих страниците му и зачетох с тих и потайнствен глас.

"Здравей Ти, който дръзна да отвориш дневника ми, моето име е Анабел. В момента пътувам към..."

- Малани, веднага затвори това проклето нещо! - прекъсна ме пропит от паника мъжки глас.
- Госпиди Шон! Изкара ми ангелите. - поех дълбоко въздух. - Какво толкова
има в този дневник. Вероятно е някаква измислица, намерих го в гората. - извъртях очи.
- Не ми казвай, че не си чувала историята за Анабел. - предполагам по погледа ми разбра и отговора.
- Добре слушайте. Анабел е била 16 годишно момиче живяло преди над 200 години. Била е от малко градче наречено Зелберн, което се е намирало в покрайнините на Германия. Според хрониките, които съм чел, по онова време в Германия навлезли десетки вампири жадни за мъст и кръв. Избивали всичко наред и не щадяли никой, без значение възраст и пол. Опустошавали всичко по пътя си оставяйки само кървави следи и изцедени тела. - Шон замълча, а аз потръпнах леко. - Семейството на Анабел решили да се спасяват бягайки далече от Германия. По пътя српяли в изоставена къща за да пренощуват, конете им били изморени, а те самите гладни. Късно през ноща, когато родителите й заспали, Анабел била повикана от тих напевен глас. Толкова красиво звучащ, сякаш хиляди славейчета пеели нежно до ухото й. Момичето не издържало на нашепването и станало. Тихо, на пръсти излязла навън, но тогава не знаела, че ще срещне смъртта си. Когато излязла видяла красива мъжка фигура. Лицето му било обрамчено от лунната светлина. Погледа му бил магнетичен, устните - изящни. Мъжът протегнал ръката си към Анабел шепнейки името й. Опиянена от красотата му девойката пристъпила към него и потънала в обятията му. Той положил няколко нежни целувки върху бялата кожа на врата й, а между тях продължавал да й нашепва гальовни слова. И докато Анабел изживявала своята приказка с красивия непознат, неговото лице се изкривило в грозна гримаса. Челото му се набръчкало, очите му потъмнели от злоба или по-скоро от жажда. Кожата й ухаела на ароматни цветя и той не издържал на натиска. Разтоврил изящните си устни, а там на лунната светлина пробляснали дългите му кучешки зъби. По някаква причина Анабел не се противяла когато зъбите му се забили в млечно бялата й шия. Не викала, дори не се борила, а напротив - болката й донесла само наслада. Според хрониките вампирът не я изцедил напълно, последните 20-30 минути от живота на Анабел били описани от самата нея в този дневник със собствената й кръв. - допълни Шон.
Всички бяхме притихнали докато разказваше омайната история на Анабел. По тялото ми пропълзяха тъпки и преди да се усетя всички погледи се приковаха в дневника в ръцете ми. Преглътнах и с треперещи пръсти разтоврих дневника прелиствайки към последната страница. Точно преди да я отворя из въздуха се разнесе силен смях, който накара повечето момичета, включително и мен, да се разпищят.
- Ама сте й вие, много е лесно да ви излъже човек! - смееше се Шон. - Няма никаква история за Анабел, всичко е просто глупава легенда, а вероятно дневика е някаква шега. - довърши той вече едва дишайки от смях.
Докато висчки се заеха да го налагат и да му крещят, аз отворих последната страничка, а там с избледнели алени букви пишеше:

"Той беше красив, беше съвършен. Знаех, че е вампир още щом чух напевния му глас, но не съжалявам. Нищо не може да се сравни с насладата от болката, която изпитах и все още изпитвам...Сбогом жесток свят, напускам те с усмивка.
Ваша Анабел"...


Nereya

Всички
седяха безмълвни и притихнали в очакване на поредната
вълнуващо-ужасяваща история на момичето със кестенявата коса.Това беше
нещо като ритуал,който повтаряха всяка вечер от началото на летния
лагер.Тя сядаше на мекия пясък,а около нея се скупчваха всичките деца
жадни за богатото и въображение.Тя бе
изключително странна,говореше
малко и никога глупости.Повечето я отбягваха защото бе странна,но това
бе само през деня.Със настъпването на здрача всички се скупчваха около
нея и чакаха със страхопочитание една от нейните
истории,които
повечето от тях щяха да ги преследват дори и във сънищата им.През
цялото време,стоеше спокойно сякаш им разказваше приказка за лека нощ и
със невиждащи очи гледаше бурното море и играта на вълните със
вятъра,докато някой се скриваха под одеялата си и се опитваха да
възпрат надигащия се писък във гърлата си.Тази нощ не бе със нищо
по-различна от другите.Времето бе меко,със лек полъх на вятъра.Луната и
многобройните звезди осветяваха плажа със мека бяла светлина,а звуците
от морето допринасяха за романтичността на цялата
картина.Само дето
нощта нямаше да бъде изобщо романтична.И ето че децата прииждаха на
групички край лагерния огън,повечето бяха взели наметки защото въпреки
всичко времето захладняваше.Наредиха се по обичайния начин, във кръг
като оставиха централното място свободно за техния нощен разказвач.Не
след
дълго пристигна тя,потънала във мистерия както винаги.Зелените
и очи светеха като два леденостудени сапфира в нощта,а походката и бе
като на котка готвещасе да напада.Бурните разговори, които се водеха до
сега изведнъж замряха.Без да каже и дума тя отиде и зае мястото
си.Огледа ги всеки по един със една
жестока,насмешлива усмивка и започна бавно и отчетливо със леко дрезгавия си
глас да разказва:
-Днес
ще ви разкажа една история,която никой до сега не е чувал.Една история
за един същества които могат да съществуват само във най-ужасните ви
кошмари,но все пак е истинска колкото и нереално да звучи.-каза тя и
всички затаиха дъх.
-Навярно много от вас са чували за вампирите.Но
не говоря за тези вампири, за които повечето от вас се
сещат..вегетарианците или там както се наричаха-подигравателният и смях
огласи нощта като злокобна камбана.-Говоря за тези,истинските,тези
които пият кръвта на заблудени същества като вас,тези на
които няма
да им мигне окото да скършат хубавите ви вратлета и да ви пресушат до
последната капка.Но,да се върнем на разказа ми.Това се е случило преди
много много години във едно имение във Пенсилвания.Но то не било
обикновено имение,о не!То било изградено от човешки тела!-казала тя и
една гръмотевица разцепила
небето.Заобикалящата ги тъмнина им се
сторила по страшна от всякога,а някойдори започнали да треперят,дали от
студ или от страх, никой не разбрал.Момичето само се усмихнало
загадъчно и продължило:
-Във него живеело едно много древно
семейство вампири.Те били едни от най-кръвожадните за времето
си.Обикаляли по света и убивали когото си поискат,а най-хубавото било
че никой не можел да ги спре.Хората започнали да негодуват,това не
можело да продължава така.Масовите безнаказани убийства на
млади
хора сривали психиката на останалите.От години никой не бил се
доближавал до имението в радиус от десет километра.Предполагам няма
нужда да ви обяснявам защо,нали?-попитала ги с насмешка тя,а те
закимали енергично.
-Една от причините била,че смрадта можела да ви
убие на място.Та,нали цялата къща била изградена от трупове.Стените
целите били във разложена човешка плът,която седяла там може би повече
от един век.Те обожавали да гледат миналите си жертви,защото страха в
очите им завинаги си останал там.Имало големи и малки,дори бебета.А
когато им омръзнело прибавяли нов труп към съвършената картина от
изгнила плът.За тях хората били едни жалки подобия на същества,които
заслужавали да бъдат стъпквани като буболечки. Който смеел да
дръзне
да им държи сметка или да търси правосъдие бил набучван на кол и
оставян до стотиците други.Нали разбирате било им нещо като
ограда.Когато се вгледаш във пръстта пред имението,навсякъде можеш да
видиш червени петна.Единственото хубаво нещо което можело да видиш във
цялата тази гротескна картина били
многобройните храсти от бели
рози.Никъде във цялата околност нямало такива изящни цветя като
техните.Най-красиви били,когато били опръскани със малки алени капчици
кръв.За тях се грижил господаря на имението.Висок,мрачен и красив
вампир на име Нерос.Цялото му семейство били сиви и безлични
същества,които
били по извратени от когото и да било.Един ден,когато
седял във тъмното забелязал малка бяла фигурка да се насочва към
имението му.Любопитството го накарало да остане на мястото си,прикрит
във сенките без да помръдне.И ето че я видял,въпросната фигура цялата
окъпана от лунната светлина.Тя била
красива.Дългата и черна коса се
веела като магическа мантия около нея,а зелените и празни очи гледали
със обожание розите.Явно не е била усетила,че не е сама и се приближила
до белите рози със алените капки кръв.
-Красиви са.-казала му тя и протегнала ръце да откъсне една.В първия момент той
бил
шокиран,че го е видяла и все пак се е приближила.Малко бяха глупаците
дръзнали да извършат тази постъпка и нито един от тях не се измъкнал
жив.-довършила и още една гръмотевица разсекла черното небе.


- -Тази нощ ще приключа до тук.-казала тя и понечила да стане,но няколко ръце се протегнали към нея и я
спрели.
-Не,моля те довърши я!-замолили и се те,а тя само им се усмихнала презрително.
-Добре,но ще трябва да заплатите със живота си.-отвърнала тя и се засмяла.
-Да,да..добре само продължи-отвърнали нехайно те без да се замислят за
постъпката си.
-Ти също-отвърнал и той и се приближил.-Ухаеш на лавандула и още нещо.-усмихнал се той със една спираща дъха
усмивка и разкрил резците си.-Как миришат розите?-го запитала тя,без дори да се е направила,че е чула комплимента му.-Моля?-запитал той в недоумение.-Розите..как миришат?Нямам обоняние и няма как да разбера.-казала на
един дъх тя.Ето защо не е припаднала още от миризмата-помислил си той и се
усмихнал.Смело момиче.
-Моите рози миришат на красота,на свежест и нещо невинно като теб.Жалко че не можеш да ги помиришеш. Те са най-хубавото нещо на цялата тази дупка. –казал той и изведнъж се озовал до нея като потрепнал леко.
-Трябва да тръгваш-казал и припряно той и започнал да я бута.
-Не искам.-отвърнала му простичко тя и остана на мястото си.
-Нали знаеш,че ако останеш ще умреш?-запитал я той със трепет във гласа.Естествено съвсем доловим,но все пак било нещо.За първи път от толкова време,някой пробуждал каквито и да е било чувства във него.Навел се,скъсал една роза и и я забучил във косата.Обърнал лицето и към своето и я целунал.Целувка която значела толкова много и същевременно толкова малко.Целувка.Докато я държал във ръцете си, извадил един нож и я пробол от към гърба право във сърцето.Тя издала съвсем тих звук,който останал във съзнанието му до края на съществуването му.Звук на спокойна въздишка.Сякаш е била чакала този момент прекалено дълго,мечтала за него и най-накрая го бе достигнала.Изпил и последната и капка кръв,сякаш била животоспасяваща,но всъщност той бе вкусил
амброзията,напитката на боговете.Ще се запитате защо го е направил?Ами..просто
е,той е бил вампир.Зъл и кръвожаден,просто е било в кръвта му.А и тя не е заслужавала обикновена смърт или пък да виси на някоя стена като поредното парче тапет,Погребал я на един плаж,на другия край на света,а около плажа
засадил бели червени рози.Точно като розата която останала във косата и.Някога била бяла,а след това е станала червена,окървавена със собствената и кръв.Оттогава плажа е прокълнат,на всеки петдесет години идвало едно момиче и разказвало тази история на лагеруващите,а на края на историята пясъка се окъпвал във червено-алени петна във жертва на розите,които глупавите хора били изкоренили.-приключила тя тържествено и станала от мястото си и се запътила към пътеката.А децата останали сразени от историята,не разбрали кога настъпил края.




“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Виктор Грейс on Сря Мар 10, 2010 5:59 am

Честито на победителките!!!Супер сте,ама защо са повече от две страници..........Честито!!!
avatar
Виктор Грейс
Преподавател по Митология
Преподавател по Митология

Брой мнения : 187

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Anna-Liq Storm on Сря Мар 10, 2010 6:14 am

Честито на победителките...жалко че аз не спечелих,само дето писах,но повече няма да пробвам,накрая само нищо няма да стане.
avatar
Anna-Liq Storm
Воден елемент
Воден елемент

Брой мнения : 228

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by ???? on Сря Мар 10, 2010 6:19 am

Мда, абсолютно права си, само дето се трепеш да пишеш нещо, което е дълго километри и трябва да го измислиш уникално, накрая се надяваш десет години, а после - нищо и половина...
И все пак на победилите - честито, те за нищо не са ми виновни Laughing

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Anna-Liq Storm on Сря Мар 10, 2010 6:34 am

Така е,като си помисля само колко се надявах и колко чаках...сега даже се учудвам на себе си каква глупачка съм била.Даже разказах на толкова хора за конкурса...къде ли ми е бил акълът...в облаците! Laughing Е,то ми трябваше един опит,за да разбера.
avatar
Anna-Liq Storm
Воден елемент
Воден елемент

Брой мнения : 228

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Крис Нортфилд on Сря Мар 10, 2010 6:46 am

Честито на спечелилите, но мислех че конкурса ще продалжи още един ден
avatar
Крис Нортфилд

Брой мнения : 136

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by -Valeria on Сря Мар 10, 2010 6:47 am

Е момичета какво сте се ядосали , спокойно ще има и други конкурси , нито един не и имал пристратия към никой , след като избрахме победителите по емайла им ви намерихме никовете в админ панела.
Спокойно момичета ще има и други конкурси не е единствен .
Принципно беше така , но говорихме с издателите и казаха да го приключим съжалявам .




“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by ???? on Сря Мар 10, 2010 6:52 am

И аз така и не разбрах защо се оплаквате? Смисъл за да постигнеш нещо трябва да опиташ нали така? Сега не сте спечелили другия път ще спечелите, просто не разбирам защо изведнъж решихте, че трябва да се отказваше и, че сте се трепали напразно...Напразно ще е, ако не сте го направили с кеф! Опитай, загуби, опитай пак, спечели...нищо не се знае.

На момичетата честито!

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by ???? on Сря Мар 10, 2010 9:53 am

Честито на победителките!За загубилите(в това число и аз)-ще има и други конкурси! Very Happy

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Пърси Джаксън on Сря Мар 10, 2010 11:26 am

Честито на победителките Smile И аз участвах , но нищо следващия път Smile
avatar
Пърси Джаксън
Moderators
Moderators

Брой мнения : 91

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Ал Беликов on Сря Мар 10, 2010 11:41 am

Момичета, честито! С радост да си четете книжките~
avatar
Ал Беликов

Брой мнения : 406

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by -Valeria on Чет Мар 11, 2010 1:08 am

За загубилите съвсем скоро ще има нов конкурс , така че и вие имате шанс Smile

А на победителките честито Smile




“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by ???? on Чет Мар 11, 2010 1:17 am

Йееейййй!В тотална еуфория съм в момента,до сега не бях печелила нищо,а днес..щя ида и едно тото да пусна,хех.Шегаата настрана,но съм наистина адски щаслива и най-вече благодарна на хората които са избрали историята ми.Поздравления и на другите победителки,страхона работа сте свършили cheers

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Спечелете Безсмъртни - "Вечна"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите